Кажете ми за какво харчите парите и времето си, и аз ще ви кажа какво е най-важно за вас. За вас най-важното могат да бъдат деца ви. Вашите разходи могат да разкрият, че вашето хоби е най-важно…..

Може би не ви пука много за дадена компания или фирма, тъй като не притежавате акциите ѝ или не зависите от нея. Но ако сте си купили акции ѝ или работите в нея, изведнъж ще се започнете да се грижите за успеха ѝ, защото това е важно за вас.

Животът не се състои в натрупването на вещи. Дори и да имате най-много от тях все пак ще умрете.

Ако в края на живота си имате огромен куп неща, но сте се отказали от жена си и децата си, вие сте пропуснали нещо!

Когато сте щедри с времето си, пари, усилия и енергия, и  за вас най-важен е Бог, то разбирате, че в живота ви е важно да проявявате любов.

Павел казва: „Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа“.

Как да се отскубнем от хватката на материализма? Има само един начин. Противоотровата е даване. Така че всеки път, когато сте щедри и давате на другите, тогава вие разрушавате затвора и оковите на материализма в живота си.

Нашата цел не е да се живее за тук и сега. Очаква ни вечността!  За това изграждаме взаимоотношения, които ще имат значение във вечността.

Симон Петър до Петдесетница бил много слаб душевно. Колкото и да се хвалеше, че няма да се отрече от Христос, той се отрече от Него с клетва.

Изплаши се от тълпата, засрами се пред прислужницата и се скри зад враговете на Христос.

Но какво стана след кръщението му със Святия Дух?

Той дръзновено стоеше пред същата тълпата, която разпъна Христос и смело гледаше хората в очите, като безстрашно прогласяваше Благата вест за спасение. Мекият Петър се преобрази в камък.

Така е станало и с първите ученици на Исус. Святият Дух ги превърна от обикновени хора в безстрашни последователи на Господа. Тяхната вяра и ревност запалиха пожар, който обхвана цялата Римска империя.

В какво се крие тайната им? В пълна преданост на Исус Христос и Неговата воля.
Какво ти пречи да служиш на Бога и да завоюваш света за Христос?

Фридрих II, крал на Прусия, ценял много интелигентността и образованието. Той съвсем оставил вярата си в Бога и вместо да търси съвет от Него, се обръщал към френския философ Волтер:

– Божествени Волтере, моля те да ни помогнеш.

Но скоро кралят забелязал силен упадък на морала и нравствеността в страната си. Накрая разбрал, че наука без вяра в Бога дава печални резултати.

От Волтер кралят също се разочаровал, тъй като разбрал, че философът не разполага със силни морални и етични принципи.

Тогава Фридрих се обърнал към своя министър:

– Постарайте се в най-скоро време пак да внедрите християнството в страната или се махайте от очите ми.
Този министър бил ревностен изпълнител на кралските заповеди по време на борбата против християнството.

Християнството не е религия. Християнството е Христос. Тя се основава на условията на Христос и едно от първите е себеотрицанието.

Истинското християнство започва тогава, когато приемем Исус за свой Господ и Спасител.

Истинското християнство е Христос в човешката душа, лично изповядване на вярата в Христос, Спасителят на всички хора.

Ако християнството остава само зад стените на молитвения дом и не отива с нас в останалите дни на седмицата на работата ни или където отиваме, и не се проявява в живота ни, то е фалшиво.

Бог иска християнина да следва Христос, не в текстовете, не в свещените обреди, не в думите, а на дело.

Християнството трябва да се въплъщава в духовният и морален живота на християнина.

Рядко може да се чуе толкова точно определение на вярата, което е дала една млада негърка.

Когато я попитали:

– Как използваш помощта на Бог в минута на нужда?

С обичайната си жизненост тя отговорила:

– Само трябва да вярваш, че Той ще изпълне молбата ти и така ще бъде в действителност.

Болшинството от нас излагат на Господа нуждата си, а след това започват да се съмняват, дали Бог ги е чул. И продължават със свои собствени сили да, даже викаме на помощ и другите да Му помагаме, а след това точно следим, как той привежда Своето обещание в изпълнение.

Вярата на всички обещания на Бога казва : „Амин“. А ако се появи и най-малка сянка на съмнение сърцето казва: „Долу ръцете“, като всецяло предоставя на Бога да извърши предоставеното Му дело.

Вярата говори така; “ Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.

Живата вяра винаги благодари за обещанието, въпреки че то още не изпълнено, тъй като Божиите обещания са ненарушими.

Гладно плачещо бебе не може да се успокои с дрънкалка. То няма да престане да плаче, докато не се утоли глада му с мляко.

Така и душата на възрастен човек не може да бъде наситена без Бога.

Псалмопевеца описва жаждата, измъчваща всеки човек така: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!“

В човешкото сърце не могат да живеят две противоположни сили.

Там където има съмнение, не може да живее вяра. Там където цари омраза, не оставя място за любов. Там където се издига егоизмът, изчезва състраданието. Има ли загриженост, няма вход за доверието.

Бог няма да дели властта в човешката душа с никого и нищо, което е по-малко от Него.

Сигурен ли си, че нищо не измества Бог от твоето сърце?

Не позволявай на нищо в душата ти да се установява на мястото на Христос, но „предай пътя си на Господа“.