Група от химици от Унниверситета в Хюстън са разработили молекула, която спонтанно се събира в лека конструкция и има микроскопични пори.
Тъй като въглероден диоксид е най-големият проблем, няколко други съединения, са стотици и хиляди пъти по-мощни в своя парников ефект на единица маса. Тези съединения включват фреони, които се използват като охлаждащи течности и общи флуоровъглероди. Те са стабилни органични съединения, в които един или повече водородни атоми са заместени с флуорни атоми.
Групата учени е открила малка молекула на основата на флуора, която образува структура с много малки пори, около 1.6 пм в диаметър. Те са разработили молекула, която самостоятелно се събира в структура, способна да хване парниковите двойки, 75 на сто от теглото им. Тази молекула може да се използва за улавяне на фреони в хладилните системи.
Порести материали с аналогични размери са били направени и при предишните изследвания, но те били тежки и поради наличието на метали, са били чувствителни към водата.
Предимството на новия материал е, че той е устойчив на вода и се състои от индивидуални молекули, които се задържат заедно с помощта на слаби взаимодействия. Последното свойство ги прави по-леки. Освен това, молекулата е устойчива на температура от 280 градуса по Целзий.
Архив на категория: екология
Китайските панди са станали жертви на епидемия от кучешка чума – гана
В китайския резерват в Шанси две мечки са починали от кучешка чума. Други две животни са диагностицирани с подобно заболяване
В резервата е имало 25 панди, от които 18 са били евакуирани на други места.
На 5 януари поради скорошна инфекция починала панда на име Дабао. За първи път болестта е открита на 9 декември в осемгодишната женска панда Ченчен. Три дена по-късно е починало и самото животното.
Сегашното избухване на гана сред пандите в Китай се смята за едно от най-силните от 90-те години. Заболяването се предава чрез заразена храна или вода, но не е заплаха за хората.
Божурът
Той е красив като розите и е без бодли. Нежност без коварство и измама. Нищо чудно, че са били любими цветя на царските особи.
Въпреки това, в древния свят е съществувало мнение, че божурът е опасно цвете. Легендата разказва, че божурът може да се откъсне само през нощта. А този, който откъсне цвете в следобедните часове, ще умре от трагична смърт. Най-вероятно, легендата идва от гръцкия мит за Троянската война.
Лекар на име Божур или Рeons е излекувал един от героите, който е бил смъртоносно ранен. За това богове превърнали този лекар в едно магическо цвете, сокът от корените на което лекуват всички болести. Цветето е кръстено на лекаря Рeons или божур.
В древен Китай, стъблата и корените на божура са част от много медикаменти.
На изток, цветето се отглежда в продължение на хиляди години. Прародителят на културния божур е тревистия, който расте в Сибир и на север в Китай.
В Европа, цветето се е появило чак през 18 век. От Европа той попада в Америка. В началото на ХХ век божурът е бил най-продаваното цвете на пазара. И след това някой обявил божура за старомоден. И в продължение на много десетилетия, тези цветя, които са като „нежни рози“, могат да бъдат намерени само при истинските ценители на красотата.
Неосъзнат бумеранг
Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.
Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.
Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите
– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.
– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.
– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.
Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:
– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.
– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.
– Въпросът не опираше само до създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.
– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.
– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.
– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?
Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….
– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….
Паек акробат
Изглежда всички обитатели на нашата планета отдавна са извесни, но тя не представа да ни изненадва. Съществуват нови открити животни през 2014 г. някой от тях доста ще ни учудят.
Днес ще ви представя един интересен нов вид, открит миналата година.
Това е паекът акробат.
Cebrennus rechenbergi на английски език се нарича „флик флак паяк“.
Паякът е открит от Инго Рехенберг, немски професор по бионика.
Паякът живее в пустинята Irk asz-Szabbi в югоизточната част на Мароко. Той е нощно животно и се храни с молци.
През деня се крие от хищниците и горещото слънце в специални дупки, които приличат на дълги тръби в пясъка.
Когато усети заплаха бяга. Да, това е нормално, но това, което прави може много да ви изненада.
Той използва ефективния метод флик флак, т.е. прави акробатични превъртания, като развива скорост до два метра в секунда.