Роботът е дълъг около половин метър и се състои от няколко модула, всеки от които е оборудван с двигател.

Той се движи, като плаваща змиорка, с помощта на моторите си.

В някои от модулите могат да бъдат инсталирани датчици, които да отчитат температурата и замърсяването.

Датчика отчитащ замърсяването, като измерва електрическото съпротивление на водата и по този начин установява, че тя е замърсена с някакви вещества.

Модулната конструкция позволява на инженерите да променят дължината, броя и набора от сензори, както и да опростяват транспорта до мястото на изследването.

Изследователите са тествали робота в Женевското езеро. За да симулират замърсяване учените изсипали близо до брега сол. Роботът в реално време предал данните за промяна на проводимостта на водата, а следователно и нейното замърсяване.

Изследванията не са проведени в реални условия, защото учените не искали да замърсяват езерото с опасни вещества.

Но според тях датчиците са показали отлични резултати в лабораторни условия, което дава надежда, че един ден този робот ще може да открива и премахва реално замърсяване.

В Сингапур се провежда необичаен експеримент. Целта му е да се повиши безопасността на хората.

Път с дължина около 400 метра, по който пешеходците обичат да се разхождат не само през деня, но и през нощта, бил покрит с различни материали, които съдържат светлозелени вградени нетоксични минерали.

През деня тези зелени частици поглъщат ултравиолетовата светлина, а през нощта излъчват мека такава.

Властите са призовали хората повече да ходят по необикновения път, за да се изясни, дали тази идея е добра, а също и да се избере, кой от материалите за покритие се явява най-комфортен.

Той е поставен на ръката, заедно със сензори и и други присъщи на съвременните джаджи чипове.

Това съвсем не е фантастика.

Компанията Cicret , която е разработила технологията, превръща ръката на човека в таблет.

Невероятно изобретение прилича на гривна и се носи на китката.

То се активира и е готово за любимите ви програми, важни позвънявания и т.н., но най-важното е, че винаги е с вас.

През 1829 г. Уилям Остин Берт из Маунт Вернона, щата Мичиган е патентовал прародителят на бъдещата печатна машина.

Изобретението представлявало кутия, изцяло направена от дърво.

Въртящата се ръчка, която печата, трябвало да изчака, докато се стигне до нужната буква.

А след това с друга ръчка я насочвала към хартия.