В Германия е бил одобрен закон, който предвижда глоби до 50 милиона евро за социални мрежи, които допускат думи, насаждаща омраза в интервал от 24 часа.

Проектът за закона е бил представен през април 2017. Въпреки възраженията законът е бил гласуван през септември.

Германия се бори усърдно със думите, които унизяват малцинства и отделни индивиди или чрез които се проповядват терористични възгледи. Обвинените в предизвикване на расова омраза могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода до 5 години.

Мерките ще се прилагат за всеки сайт, който може да се приеме като социална мрежа, без значение от броя на потребителите му.

Германия не е единствената страна, която предвижда подобни санкции. Европа одобри закон за съдебни дела срещу социални мрежи, които не премахват подобно съдържание.

Обдуля произхожда от древно индианско племе, което в продължение на много векове съхранява своята култура и традиции. Това племе е известно със своето благоговейно отношение към природата и животните.

От ранно детство бащата е учил момичето да се качва по върховете, да добива реколта в пустинна земя и да се грижи за дома си.

Но Обдуля мечтае да види света. И заради тази се мечта преодолява 49 км, за да иде на училище и да бъде на крачка по-близо до целта си.

За нея такива планински преходи са ежедневна рутина.

Тя не се страхува и не се уморява, а в очите ѝ гори ентусиазъм.

– На мен ми харесва да ходя на училище, – казва Обдуля. – Бих искала да отида в Ню Йорк, в Италия и да посетя Мексико Сити. Искам да стана учителка, за да се сбъднат мечтите ми.

Почти всеки ден средностатистическото семейство прекарва едно монотонно ежедневие.

Събуждане, измиване, отиване на работа и училище, а в детска градина изоставено дете .
Вечер бегом у дома, не забравя да вземеш детето от градината, купува хляб в магазина. В къщи прави бърза проверка на домашните работи, приготвяне на вечеря, ядене и …. сън.

А на сутринта, тежко ставане и отново всичко от самото начало. И това е всеки ден, толкова познато и противно.

Спомнете си детството, погледнете своето и съседското дете, как те чакат новия ден и се радват. Защо се радва детето?

На това, че живее, наоколо има хора, вижда небе, слънце, дъжд, обезателно трябва да покаже длан изпод чадъра, за да го почувства, да цопне в локва, да се намокри, това е забавно и толкова вълнуващо.

Децата още не са се отказали да се радват на живота.

А кога вие за последен път се радвахте на същият дъжд?

Има една интересна длъжност, която се нарича „специалист по връзки с обществеността“. Тя е дошла у нас от Запада заедно с развитието на пазарните отношения.

Много преди това ние не сме разбирали , що за длъжност е това и често сме я бъркали със функциите на прес секретар.

Просто казано, той е специалист по създаването на определено мнение сред целевата група, дали това са клиенти или собствен персонал, няма значение.

Естер Чу е американска лекарка с азиатски произход. Тя работи в „Бърза помощ“ повече от 10 години. Няколко пъти в годината среща отказ от пациенти да ги обслужи поради расови предразсъдъци.

Чу работи в Орегон. Тя казва, че в щата има много бели националисти, кито не искат да приемат помощ от азиатска лекарка.

Обичайните разговори преминават по следния начин.

– Разбирам гледната ви точка, но аз съм учила в елитни институции и съм практикувала много години.

– Не, по-добре е да си вървя или да отида при друг лекар.

– Вие можете да се откажете от моята помощ, но аз си оставам квалифициран специалист за вас. Имате алтернатива, да ви обслужи стажант.

– Добре, нека е стажанта, той поне е бял.

Чу много пъти е преживявала периоди на неверие, срам и гняв и въпреки всичко тя „проявява състрадание и продължава да работи“.

Това не е единственият случай. Пациентските предразсъдъци към лекарите са толкова разпространени, че много медицински специалисти ги смятат като част от всекидневната си работа.