Образованието дава насоката в духовния живот на държавата. От него до голяма степен зависи какъв ще бъде и как ще действа човекът в обществото на съответната страна.

Най-важният приоритет на образованието е възпитанието. Айнщайн е казал, че училището формира личността, а не тесният специалист.

Учител, лекар, свещеник, …това са служения. Малкият човек благодарение на учителя, неговия морал и идеали, влиза в живота и го приема с всичките му сложности.

Цялата отговорност за това лежи на учителя. Една от първите задачи е учителят да се освободи от бюрокрацията. Обучаващият в училище трябва да се заеме със своето „творчество“, за което се изискват много сили.

Друг проблем на образованието е хармонизацията на образователния процес. Трябва да има основа по всяка учебна дисциплина и курсове за напреднали, за да се задълбочат знанията по даден предмет.

Привеждането към единно образователно пространство, ще прогони несъответствията в различните училища.

Ние не знаем колко са тежки кръстовете на останалите хора.

Завиждаме на богатия човек, а той едва тегли кръст украсен с злато и скъпоценни камъни.

Понякога виждаме човек, чийто живот изглежда добре се развива. Той носи кръст обвит с цветя.

Ако имахме възможност да опитаме всички кръстове, които ни изглеждат по-лесни от нашите, накрая щяхме да се убедим, че никой от тях не е подходящ за нас, както този, който носим в живота си.

Ако няма черно, няма да има и бяло. Лошото винаги се придружава от доброто.

Ако нямаше хора, които да ни вредят, ние никога не бихме се научили да  ценим и да се грижим, за това, което имаме. Не бихме държали на истинска дружба, предаността и искреността.

Нямаше да можем да оценим помощта и поддръжката.

Ако всички се отнасят към нас добре, как ще отличим рибешко око от перла?

В живота винаги има нещо страшно или тревожно, което се случва с други хора, с вашата страна, с приятелите ви и в живота ви.

Често това е много тежко. И ти съчувстваш и състрадаваш. Понякога и при теб има лоши моменти, но така е в света.

Това може изобщо да не се прекрати, но благоденствието няма да падне внезапно върху нас и там да си остане завинаги.

Разбирате ли какво искам да ви кажа? След време ние си спомняме доброто, а не лошото. Всичко страшно и ужасно преминава, а доброто се запазва в паметта ни и сияе като току що умит или полиран съд.

Ние би трябвало да живеем само с тези откъси от живота ни, а не с поредицата от беди, премеждия и незгоди

Важното е да сте доволни, радостни и щастливи, тогава за вас в живота ви няма да има нищо страшно.

Побеждават не силните, не красивите, не умните, нито най-най. Нито талантливите, нито образованите, нито начетените, нито рижите не и синеоките.

Победителите имат предимство, вярно е, но не побеждават.

За някой, на който се изплъзне победата е равносилно на поражение. Глупости, лъжа, измислица, пълна нелепост.

А този, който спечели, това вече е победа. Но това е временно, то е като мъгла.

Чуйте внимателно, побеждават упоритите.

Упоритостта не е принцип, дори не е привичка. Това е, което оставя в теб, когато нямаш вече сили, желание, вяра, надежда, любов, храна, пари, приятели, увереност и всичко друго, което може да те остави.

Лек за безнадежността е упоритостта. Него не можете да го намерите в аптеките. То е в гените и костите ти.