За всекиго по нещо

Терминът „лаконичен“ произлиза от името на древногръцката област Лакония. Жителите й се отличавали с немногословие и краткост. В Лакония се намирал град Спарта.

Класическият пример за лаконичност на спартанците е свързан с легендата за писмото на македонския цар Филип II, който завоювал много гръцки градове.

В това писмо Филип призовал спартанците незабавно да се предадат, защото „ако аз завзема Спарта със сила, то безпощадно ще унищожа цялото население и ще изравня града със земята“.

На това спартанските ефори отговорили с една дума: „Ако“.

Има една легенда, в която се разказва как Бог решил да разпредели земята между народите. Българина по това работел в полето и естествено дошъл последен, но не надявал да получи своя дял.
Но когато дошъл неговия ред, Бог бил вече раздал цялата земя. Зачудил се Господ какво да даде на българите, почти нищо не било вече останало. Българинътсе славел със своята доброта, скромност и трудолюбие. Тогава Бог решил да му подари малко късче от Рая.
И това е наистина така! Нашата малка страна е богата с изключително разнообразна и великолепна природа. Високи планини, плодородни равнини, розови долини, топло и красиво Черно море, горещи минерални извори, сочни лозя …
А какво правим с това късче дадено ни от Бога?

Това племе живяло някога навътре в либийската пустиня.
Западният вятър пресушил водата в съдовете им. А тази вода толкова трудно
са я събирали.
Останали без капка вода.
Насалите обявили война на вятъра и потеглили да го победят.
Вятарът задухал и ги покрил с пясък.
Те били погълнати и тогава насамоните завзели земята им.

Знаеш ли кака римланите прогонили етруските, една древна цивилизация от Италия?
В продължение на десет години Вейи, последният от важните етруски градове, устоял на римската обсада, докато римляните не пленили етруския авгур. Това е жрец предсказващ бъдещето по полета, пеенето и други действия на птиците.
Той казал на римляните, че градът няма да падне, докато водите на езерото Албанус край него не намерят път към морето.
Това изглеждало невъзможно.Вейи се издигал на мили във вътрешността на страната.
Тогава римляните прокопали тунел, огромно съоръжение с дължината на път, която една армия изминава за един ден. По него водите на Албанус се влели в река Анио, после в Тибър, а накрая в морето.
Вейи паднал.

Инженерите са измислили някои хитроумни приспособления, за да намалят неприятните последици от автомобилните катастрофи.
Въздушна възглавница. Ако водачът полита напред върху кормилото, на повечето модерни автомобили се отваря въздушна възглавница, която осигурява що-годе меко приземяване.
Чупещ се волан. Ако въздушната възглавница не се отвори, той потъва под таблото, за да не се вреже в гърдите на шофьора.
Предпазни колани. Те поемат силата, която изхвърля тялото напред.
Буферни зони. Има ги в някои нови автомобили. Ако колата катастрофира, част от предницата е направена така, че да се огъне и да поеме донякъде силата на удара.
Напречни греди. Подсилват вратите, за да не се смачкат, когато в тях се вреже друг автомобил.

Авраам назовал това място „Йере“ – „Да осигури“, а до тогава се е наричало „Салем“.
Това име му е дал Сим син на Ной, когато бил там цар. Бог се почудил:
- Какво да правя?
- Оставете името „Салем“, – настоявал Ной.
Авраам обидено отстоявал:
- По-добре нека бъде „Йере“.
Тогава Бог слял двете имена и хората започнали да го нарича Йерусалем.

Дъщерята на един богат търговец обикнала беден момък. Бащата не искал и да чуе за такъв младоженец. За да спаси семейството си от позор, повикал на помощ магьосник. Дъщерята узнала за това и решила да избяга от дома си.
Била тъмна и дъждовна нощ. Девойката побързала за срещата със своя любим на брега на реката.. В същия час излязъл от дома си и магьосникът. Но момъкът го забелязал. За да отклони опасността от любимата си, храбрия юноша скочил във реката.
Магьосникът изчакал, докато младежа преплува реката, след което направил магия. Светнала мълния. Ударил гръм и юношата се превърнал в дъб. Всичко това се случило пред очите на момичето, което заради дъжда закъсняло за срещата. Момичето останало да седи на брега.
Тънкият й стан станал ствол на офика, а ръцете й  превърнали се  в клони се протегнали към любимия. През пролетта тя надява бяла рокля, а през есента рони във водата червени сълзи. Тъгува, че реката е широка и не може да я премине.
Така стоят на двата бряга двамата влюбени, като самотни дървета разделени от реката.