Какаото е не само желано лакомство от детството, но и полезен продукт за организма. В семената на „шоколадовото дърво“ се съдържат множество полезни вещества за организма, особено за жените.
Какаото повишава настроението и подобрява съпротивителните сили на организма.  Какаовите зърна са истински източник на здравословен и активен начин на живот. Знаменитата целителна напитка на древните маи се приготвяла от семената на шоколаовото дърво. Тя има много малко общо с горещия шоколад и какаото с мляко, което ние пием днес.
В оригиналната рецепта в правилни пропорции се смесвали вода, какао и люто чили, а „напитката“ често ядели с лъжица.
До сега, племена живеещи в близост до екватора включват какаото в ежедневната си храна. Индианците куна от граничните области на Панама и Колумбия, пият по 40 чаши от напитката всяка седмица. Може би благодарение на това, те живеят по-дълго и никога не боледуват от рак, диабет или сърдечни заболявания.

Още от най-дълбока древност са известни лечебните свойства на гръмотръна. Практически всички части от растението се използват за лечебни цели, но най-ценни са корените.
Корените на гръмотрън съдържат 0.20% етерично масло, захари, смоли, нишесте, дъбилни вещества и до 10% минерални соли.
Биологично активните вещества в билката са изофлавоновите гликозиди ононин, който се разпада на глюкоза, формононетин и оноспин. Сладкият привкус се дължи на гликозида ононид.
Гръмотрън има отлично пикочогонно и противовъзпалително действие. Прилага се при камъни и пясък в бъбреците, отоци, хронични възпаления на пикочните пътища, подагра, ревматизъм, кожни проблеми и други.
Доказано е, че извлеците от гръмотрън понижават артериалното налягане и засилват амплитудата на сърдечните съкращения.
Водните и спиртни извлеци намаляват проницаемостта и чупливостта на капилярите, за това се използват като кръвоспиращо средство при разширени вени, хемороиди и други.
Гръмотрън намира много широко приложение в борбата с наднормено тегло. Може да се използва самостоятелно, но се влага в много препарати, които подпомагат процеса на отслабване. Гръмотрънът подпомага и за намаляване на целулита, който много често е съпътстван от задържане на вода в организма.
Билката ускорявт процесите на обмяна на веществата, стопявайки мастните клетки и редуцирайки апетита.
Именно поради тази причина, гръмотрънът е много добра алтернатива на диетите. Чай от гръмотрън може да се пие при т.нар. разтоварващи диети.
В българската народна медицина гръмотрънът намира приложение и при лечение на кожни обриви, шипове, безплодие, хемороиди, подагра, трудно уриниране.
Една супена лъжица от корените се запарва с 500 мл вода. След 15 минути запарката се прецежда и се приема на 3-4 пъти в рамките на един ден.
Запарката е най-добрата форма за прием на гръмотрън, защото по този начин се запазва съдържането на етерично масло в него.
Внимание! Гръмотрънът трябва да се приема под наблюдение на специалист. Не са известни странични ефекти, но е хубаво да се спазва дневната доза.
При някои хора, които изпитват непоносимост към билката, могат да се наблюдават стомашни киселини. В такъв случай се препоръчва преустановяването на ползването ѝ.

В проучването, изследователите от Университета на Квебек, което е започнало през 1984 г., са участвали 1162 момчета от икономически необлагодетелствани райони на Монреал. Участниците  са били на възраст 17, 23 и 28 години. Те са отговорили на въпроси за пристрастеността им към хазарта и симптомите на депресия.
Изследователите са установили, че млади хора, които редовно залагат често страдат от депресия. Симптомите на депресия са имали 73% от играещите. Експерти твърдят, че игроманията в чист вид се среща изключително рядко. Обикновено това е придружено и от други психични разстройства.
Например, учени от Университета Монаша са открили у геймъри симптоми на антисоциални, гранични, нарцистични и истерични разстройства.
Според експертите, зад развитието на игроманията и личните разстойства стоят едни и същи биологични и социални фактори. Това са проблеми с родителите в детството, насилие, трудности в управление на емоциите, наркомания, депресия, и тревожни разтройства.

Татулът е силно токсично растение, което се използва като по-неприятната алтернатива на канабис и други нелегални наркотици, но точната доза за постигане на халюцинации е различна за всеки човек и не може да бъде определена. Дори няколко микрограма в повече може да доведат до смърт.

Цялото растение, но най-вече семената съдържат тропанови алкалоиди атропин, скополамин, хиосциамин. В състава на растението влизат още кумарини, фенолни киселини. Татулът съдържа алкалоиди като танин, керотин, датурин. Те предимно се съдържат в цвета и семената.

Приложението на татул е сравнително ограничено, поради силно токсичното му действие. Татулът има болкоуспокояващо и спазмолитично действие, които се дължат на фенолните киселини, кумарините и тропановите алкалоиди. Татулът се прилага при наличие на спастична кашлица, мигрена и в редки случаи при бронхилна астма.

Листата на татула се използват при главоболие, неврастения, парализи, приливи на кръв в главата, сънливост, епилепсия, психични заболявания, хълцане и др. Датуринът, извлечен от татула е алкалоид, който се съдържа в лекарството, който се приема от астматици за облекчаване на пристъпите на бронхиална астма.

Татулът се предписва при магарешка кашлица, болест на Паркинсон, силно безпокойство, стомашни болки. Външно се прилага при ревматизъм, радикулит и различни отоци. В миналото са пушили листата на татула против задух и туберкулоза.

Татул за външно приложение се използва за мазане при ревматизъм, отоци. За целта семената на татул се накисват за 7 дни в силна ракия, в съотношение 1:10.

За вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка ситно нарязани листа от татул се заливат с 400 мл вряща вода. Киснат се 1 час. От получената отвара се пие 3 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.

Татулът е отровно растение и не бива да се приема без лекарско предписание, особено при хора, страдащи от глаукома.

При отравяне с татул се наблюдават сухота в устата и затруднено преглъщане, разширение на зениците, ускоряване на сърдечната дейност, халюцинации, несвързан говор, възбуда, ускорено дишане, диария. При оказване на първа помощ на пострадалото лице се дава смес от активен въглен, силен чай и английски чай. Приемането в болница е задължително.

Не приемайте татул без лекарско предписание и наблюдение от специалист. При първите симптоми на отравяне веднага потърсете лекарска помощ!

Лопенът вирее в песъчливи и тревисти места, край ниви, ливади и храсталаци.
Счита се, че латинското наименование на лопен произхожда от думата „брада“, вероятно заради мъхестите му листа. Високите стъбла на растението някога са били изгаряни подобно на свещи в погребалните шествия.
Още индианците правели сироп от листата на лопена за облекчаване на кашлицата. Чаят от лопен се използвал и за облекчаване на болки, най-вече при артрит. Чероките лекували подути лимфни възли чрез налагане на попарени листа от лопен.
В състава на лопен влизат слузни вещества, сапонини, кумарин, каротиноиди, инозит, жълтото багрило кроцетин, минерални соли, етерично масло, флавоновия гликозид хесперидин, витамин С, органични киселини, пектин, алкалоиди като вербасин и вербаскин, инозит и други вещества.
Растението има високо съдържание на слузно вещество, което покрива и в същото време успокоява възпалените и раздразнени лигавици. Това го прави особено ценно средство срещу възпалено гърло.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, хипотензивно, противовъзпалително действие. Благотворните действия се дължат на сърдечните гликозиди, слузестите вещества и алкалоидите. Някои проучвания доказват и силно понижаващо кръвното налягане действие.
Лопенът се прилага при диария, заболявания на дихателната система, жлъчни и чернодробни заболявания. Клинични изследвания потвърждават полезното действие на лопена при бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест, ушни инфекции и кашлица.
В Германия листата на лопена се накисват в зехтин, от което се получава нелетливо масло, използвано за лечение на ушни инфекции и хемороиди.
При ушни инфекции някои лекари прилагат маслен екстракт директно в ухото. Ако обаче тъпанчето е разкъсано, абсолютно нищо не бива да се поставя директно в ухото.
В българската народна медицина лопен се употребява за лечение на бронхит, чернодробни проблеми, задух и кашлица, при болести на далака, при дрезгав глас, за регулиране на оскъдната менструация и като леко слабително средство.
Външното налагане на билката се препоръчва при хемороиди, изгаряния, гнойни възпаления, за гаргара при зъбобол, за бани при наранявания, екземи и лишеи. Счуканите листа и свинска мас в съотношение 2:10 се използват за мазана при рани и възпаления.
За вътрешно приложение две супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряща вода. Оставят се да киснат 1 час, след което се пие по една винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно. Отварата може да се подслади с мед.
Силни настойки от листата се използват за хронична кашлица, възпалено гърло и тъй като те стимулират изпотяването, са полезни и при треска.