Петрана растеше в планините. Всяка неделя с братята и родителите си тя ходеше на поход. Всяко изкачване ги извеждаше на билото.

Една неделя, когато се изкачиха до върха, Петрана забеляза:

– Ау, тук дърветата са толкова огромни.

– Не мога с ръце да обгърна стволовете им, – отбеляза един от братята ѝ.

– Я виж по-надолу, дърветата не са толкова дебели и високи, – каза Петрана. – А защо е така?

Майка ѝ се усмихна и отговори:

– Тук на върха ветровете са силни, а бурите изключително свирепи. Дърветата биха били беззащитни ако не са толкова яки и силни. За това те стават невероятно издържливи, в противен случай се чупят и загиват.

– Бог ни засажда като нежни фиданки, – намеси се и бащата, – а след това ни отглежда като „дървета на правда“. Той използва бедствия, проблеми и препятствия, а да ни направи силни и устойчиви.

– Колко хубаво е, че сме с Него, – плесна с ръце Петрана. – Така няма да се страхуваме от бурите, които се вихрят в нас и ветровете, които фучат край нас.

Стела получи голям букет за успеха си в състезанието. Докато занесе цветята у дома си, те бяха увиснали и „уморени от пътя“.

– Какво да правя? – попита с тъга Стела. – Бяха толкова красиви …

– Натопи ги в хладка вода, – посъветва я майка ѝ. – Това ще ги освежи. Преди това леко трябва да ги подрежеш, за да пият по-лесно вода.

– Ще оцелеят ли? – разтревожена попита Стела.

– Опитай и ще видиш, – насърчително се усмихна майка ѝ.

Тя направи всичко, което я бяха посъветвали, макар да не вярваше много в благополучния изход.

Преди да си легне Стела притвори очи и си пожела:

– Иска ми се да оживеят и дори да станат по-красиви от преди….

Сутринта Стела скочи от кревата си и отиде право при цветята.

Букетът се бе превърнал във великолепна гледка. Цветята не само бяха съживени, те сияеха.

– Водата ги е направила да изгледат по-различно, – възкликна Стела. – Сега те са по-прекрасни от преди.

Не ви ли напомня това на нещо?

Спомнете си какво каза Исус за водата и какво означава тя за вярващите.

„Всеки, който е жаден, нека дойде при Мене и да пие“.

„Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века, но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот“.

Божият освежаващ Дух ни съживява днес, когато сме уморени от живота. Той е Живата вода, обитаваща в нас.

Нека пием безмерно от Нея всеки ден.

Владислав караше бързо.

– Не можеш да ми избягаш, – той стискаше здраво волана и се заканваше. – Ще те настигна.

Владислав се опитваше да следва приятеля си по шосето. Колата пред него бе по-мощна и се движеше много по-бързо спрямо неговата тромава бричка.

Валеше силен дъжд. Това налагаше допълнителни усилия от страна на Владислав при управлението на колата, но въпреки всичко той не успяваше.

Изведнъж чистачките му изчистиха предното стъкло.

Владислав забеляза колата на приятеля си спряла на два метра пред него.

Натисна спирачките.

Пътя бе хлъзгав и колата на Владислав поднесе, след което се удари в едно голямо дърво край пътя.

Колата бе смачкана.

Владислав дойде в съзнание в местната болница.

По Божия милост той оцеля, но последствията от безразсъдното му действие се оказаха много скъпи.

Когато вземем необмислени решения, резултата в повечето случаи не е много добър, понякога дори плачевен.

Желание без знание не е добро, а когато прибързваме можем да пропуснем пътя.

Нека търсим Божията мъдрост и напътствия в изборите и решенията, които вземаме всекидневно.

Застудя и хората започнаха да се прибират по домовете си, но и в къщите си те продължаваха да умуват и спорят по различни въпроси.

Така бе с Данчо и Никола, двама братя, които бяха неотклонно заедно.

Те неохотно се прибраха, защото нощта започваше да настъпва и да заема мястото на деня.

Подпрял се на касата на вратата Данчо попита:

– Какво според теб означава „да прегърнеш живота“?

– От къде го изкопа това? – засмя се Никола. – Май пак си се ровил из старите списания и книги на тавана.

– Виж, ако трябвам да прегръщам този живот, трябва ли да правя това и с хората, които ми създават пречки и ме ядосват?

– Те са строители на характера ти и не би трябвало да ги пренебрегваш, – Никола тупна по рамото брат си. – Не е приятно, че се месят в живота ти, но без тях никога няма да се доближиш до това, което Бог иска да изгради от теб.

– Е, вярно, – почеса се по тила Данчо, – като погледна на промените в мен и си направя съответните изводи, разбирам, че да стигна до това си състояние, причината е една, не всички са били много мили с мен.

– Ако Давид се бе борил с някой свой съученик, а не с Голиат, а Данаил бе в клетка с хамстери, а не лъвове, щяхме ли да чуем за това?

– Ясно, – плесна с ръце Данчо, – колкото е по-голямо предизвикателството, толкова повече Бог може да направи чрез него.

– Трудните ситуации и нетърпимите хора действат в живота ни така, че да бъдем изпитани и да носим слава на Господа, – добави Никола.

– И какво излиза? – усмихна се тъжно Данчо. – Мярката за човека е не в какъв комфорт и удобство се намира, а с какви предизвикателства и противоречия се е сблъскал?!

Е, поне и двамата бяха съгласни в едно, без трудности в живота, не може да се изгради силен характер.

Антон израстна заобиколен от хора посветили живота си на Бога, но в училище той откри, че не всички християни се справят добре с някои въпроси свързани с християнството.

Веднъж, когато вече бе гимназист, в едно от междучасията се бе събрала малка група в столовата .

Младежите не обсъждаха музикални състави, футболни отбори или съвременната мода, а спореха по въпроса за предопределението.

Сякаш Бог бе предизвикал този дебат с цел, да се задълбочи срещата им с несътворения живот и светлината на Господа.

Никак не бе просто да се победят един друг и да покажат на останалите безумието на пътища им.

В християнския живот има безброй разсейвания, които заплашват да ни извадят от релси и да ни отвлекат от общението ни с Бог.

По време на спора Антон си спомни за един човек, който бе задал умишлено войнствен въпрос относно конкретно религиозно вярване. Той го бе поставил с цел единствено, за да предизвика дебат и дори полемика.

Друг тогава бе реагирал спонтанно:

– Нямам време да обсъждам това, моя Бог ме чака.

Да, беше грубо, но имаше нещо вярно в казаното.

Не си губете времето с празни дебати, които ви откъсват от общението с Божия Дух.

Човек може да има големи познания за християнската вяра и дори да ангажира други в името на Христос, аргументирайки се за определена позиция и вярвания, които са достойни за похвала и защита, но напълно да пропусне същността.

Бог те чака. Той копнее да общува с теб. Не пропилявай живота си в празни занимания. Не изпълвай дните си с религиозен шум или заетост, която изпълва главата ти и изпразва сърцето.

Приближавай се към Него, за да се приближи и Той към теб.