Митко бе сляп, но умееше да свири на цигулка. Веднъж влезе в една кръчма и предложи на собственика ѝ:

– Разрешете ми да свиря на цигулката си и така да развличам посетителите на заведението ти.

– Щом искаш, няма проблем. Пианиста и без това го пребиха преди няколко дена за няколко фалшиви ноти.

Митко свири цяла вечер, но никой не посегна на музиканта. Може би това бе най-доброто доказателство за неговите музикални способности.

Накрая на вечерта кръчмарят предложи на слепия:

– Виждам, че добре се справяш с цигулката, защо не почнеш редовно да свириш при мен? Добре ще ти плащам.

За да скрепят сделката двамата пиха до среднощ и си говореха за живота.

По едно време слепият се накани да си върви, а кръчмарят му предложи:

– Вземи моето фенерче.

Митко се възмути:

– Или си пил много или си решил да ми се подиграваш. Аз съм сляп и за мен няма значение дали вън е ден или нощ. За какво ми е твоето фенерче?

Кръчмарят се усмихна:

– Предлагам ти фенерче, но не очаквам от теб да го използваш така, че намериш пътя. Притеснявам се за случайните минувачи, които могат да те блъснат в тъмното. По-добре вземи фенерчето. Като се грижиш за безопасността на другите, ти се грижиш за себе си.

Бе 1708 година. В Англия се роди Уилям Гримшоу. Той израстна в християнско семейство, но докато учеше в колежа възприе светския начин на живот.

Въпреки всичко той стана пастор заради добрата заплата, но прекарваше много време в игра на карти, лов, риболов и пиене.

Един ден в неговата църква се случи трагедия. Млада жена загуби бебе то си.

Гримшоу я посъветва:

– Забавлявайте се и забравете мъката си.

Разочарован от съвета си Уилям си каза:

– Какъв сляп водач съм на слепите?!

По това време почина и жена му и той потъна още повече в отчаяние.

Тогава се зае да изучава Словото и започна редовно да се моли, търсейки Господа.

Животът му се промени. Все повече хора, които го слушаха, посвещаваха живота си на Исус.

Гримшоу се оттегли в едно село, където повечето хора бяха безразлични към Евангелието.

Той повери живота си на Христос и проповядването му придоби сила.

Хората започнаха да се стичат в църквата. Неговите послания бяха белязани с практични илюстрации, но основно проповядваше Христос.

Поглеждайки назад Уилям съжаляваше:

– Колко малко съм направил за Исус, но … радвам се, че Той толкова много е направил за мен.

Гримшоу където и да отидеше носеше огъня и разпалваше душите на хората.

Уилям е пример за това как Бог може да промени един живот.

Помолете Го да преобрази и вашия.

Бе топло, сякаш лятото не си бе отишло и още напомняше за себе си.

В кръчмата на селото около голямата маса бяха насядали неколцина мъже.

Бай Михо притичваше бързо край тях и носеше питиетата.

Юри удари с юмрук по масата и попита:

– Как трябва да реагираме, когато, като гръм от ясно небе, нашите съкровени идеали, безопасността на семейството, …… бъдещата сигурност и всички други мечти за живот, за които сме работили и в които сме инвестирали, внезапно биват застрашени?

– Според мен, – плахо повдигна глава Минчо, – трябва да сме съпричастни и да сме загрижени за тези, които страдат и са наранени.

– Откак се е появила телевизията сме станали зяпачи и минаващи край събитията, – извиси глас Илия, – но сега е друго. Станахме играчи в самото действие.

– Като гледам страданията на другите по ефира, ми става мъчно за тях, – едва се чу гласът на Петко.

– Трябва да правим повече от това да бъдем докоснати от трагедиите, ставащи в света…… Каква е нашата отговорност? – Илия предизвикателно изгледа останалите.

– Когато преминаваме през нещастие, е успокояващо да имаме някой, който да върви с нас. Утешително е да знаем, че нашият Бог е „Богът на всяка утеха“. Той е обещал никога да не ни напуска или изоставя, – обади се отново Минчо.

– Едно от нещата, които можем да направим по време на трагично обстоятелство, е да протегнем ръка към другите със състрадание и разбиране, – наблегна бай Михо. – Да вървим с нуждаещите се и да ги утешаваме. Състрадателните хора са тези, които чувстват болката на другите и действат, за да я облекчат.

До този момент Стефан седеше и слушаше останалите, но накрая не се стърпя и изказа своето мнение по въпроса:

– Искам да ви напомня, че когато се стремим да утешим другите, нашият най-голям източник на утеха е бил и винаги ще бъде Бог. Той се отъждествява с нас в нашите скърби и болки. Разбира по-добре от нас нашите уникални ситуации, несигурност и страхове. И докато Бог ни утешава в трудностите на нашия живот, ние сме в състояние да помогнем на другите.

Хендел става известен във своето време със своите опери, оратории и инструментални пиеси.

Дойде 1741 година и популярността на операта намаля.

Изведнъж Хендел задлъжня. Депресира се. Измъчваше го безсъние и ревматизъм.

Лятото той получава интересно писмо. Човек му бе изпратил либрето, което съдържаше стихове от Библията.

Хендел се впечатли от тези думи и реши да напише музика по тях.

Композиторът се заключва в кабинета си и за три седмици завърши оратория, която нарече:

– Месията.

Докато пишеше „Hallelujah Chorus“ Хендел получи видение. Небето бе отворено и множество се покланяха на Бога.

Първото изпълнение на музиката на тази композиция беше специална.

На първото представление в Лондон крал Джордж III чу „Hallelujah Chorus“. Той бе поразен. Изправи се и остана прав, докато припевът свърши.

Животът на Хендел беше преобразен от Божието Слово и той бе завладян от видението на Небето. Божието Слово и осъзнаването на Небето също могат да преобразят живота ви.

Присъединете се към множествата пеещи:

– Алилуя, защото Господ Бог всемогъщ царува.

Павел Петров, въпреки младостта си, се чувстваше като опитен музикант.

Нетърпелив да напредне в кариерата си, той се концентрира върху трудната музика и важничеше като казваше:

– Основите са само за начинаещите.

Един от популярните тромпетисти в района Пепо, както го наричаха всички, го чу и му направи забележка:

– Основите са от съществено значение за напредъка и развитието. Те са важни не само за начинаещи, но и за опитните професионалисти.

Наблягайки на тази гледна точка, Пепо подчертаваше:

– Важно е загряването и практикуването на дълги тонове. Амбициозните музиканти трябва да практикуват бавни гами. Всеки трябва да се концентрира към ясно свирене с по-добър тон. Не пренебрегвай основите. За да напреднеш е нужно да забавиш темпото и да продължиш да се концентрираш върху основите.

Същите принципи се отнасят и за нашия духовен живот. Лесно можем да приемем за даденост основни неща, като четенето на Библията, и да забравим изучаването ѝ във всеки етап от живота ни. Ние трябва непрекъснато да копаем по-дълбоко в Словото, да го запомняме и да се молим.

Бог не Го е направил сложно. Просто трябва да Му се доверим с цялото си сърце и да не разчитаме на собственото си разбиране. Когато правим тези неща и Го признаваме, Той ни е обещал да направи пътищата ни прави.

Не пренебрегвайте основите. Те са ключове за избягване на грешки, оставане на правилния път и движение към зрялост.