Смята се, че дори най-красивите замъци не са много удобни за живеене.

Съществува мнение, че в техните вечно студени, мрачни помещения дневната светлина е изключително рядко и изключително дозирана.

Отчасти тези думи са верни, но в румънския замък Пелеш нещата са съвсем различни.

Кралят на Румъния Карол I замисля да построи замък в живописен ъгъл на Карпатите.

Преди да избере проект, по който да бъде построен замъка, кралят последователно отхвърлил няколко други и избрал този, който според него бил най-добрият.

Нина отново направи беля. Беше ровила в шкафа, докато нямаше никой в стаята и бе изхвърлила всичко навън.

– Защо го направи? – попита я майка ѝ.

– Там им е тъмно и задушно, изведох ги малко да се повеселят.

Майка ѝ я наказа в ъгъла.

Нина постоя малко там, въздъхна дълбоко и каза:

– Пуснете ме вече, животът си минава…

На пръв поглед  снимката не представлява нищо особено. Просто ъгъл на градината с морава, ограда и сушилня за дрехи.

Обаче спокойната картина крие нещо заплашително, защото на нея  има питон.

Собствениците на тази градинка я фотографираха и поканиха потребители на интернет, да открият неканения гост.

Само няколко души, блъскайки главите си и изморявайки очите си, забелязали че змията се е скрила на оградата, частично в растенията.

Змията успешно била хваната и отнесена по-надалече.

Нели е малка, но не обичаше да лае за щяло и нещяло, тя е сериозна дама. В къщи бе спокойна, а на улицата вървеше с ясно определена цел. Никого не докосваше и не обичаше децата. Няма да отиде при тях, и ако ги видеше да се задават, не ги гледаше подозрително.

Нели си отиваше у дома със стопанката си Фанка, когато иззад ъгъла се показа баба с момче на четири години.

– Иди погали кучето. Виж колко е смешно и мило, – нареди бабата на внучето си.

Нели изпадна в шок. Те не бе свикнала да се спускат към нея, нито да викат край нея хора.

Внукът на тази баба веднага протегна ръцете си към кучето. То започна да се крие зад Фанка. И се опита да се слее с асфалта.

Обикновено Нели привличаше вниманието на хората, поради своята миловидност и малък ръст, за това Фанка я взимаше на ръце, но не и този път. Когато стопанката ѝ понечи да я повдигне, момченцето изведнъж хвана каишката.

Фанка очакваше, кучето да се разлае, но то само изръмжа и се изопна на асфалта.
Детето започна да го дърпа под одобрителните възгласи на баба си:

– Погали го, нищо няма да ти направи.

Фанка грабна каишката от момче, взе на ръце кучето и си тръгна.

Бабата взе да подтичва и да вика отзад.

Изведнъж от входа излезе Ники с голямото си куче и тръгна към Фанка. Бабата веднага промени траекторията си и ги заобиколи.

Ако всичко беше свършило така, това би било много добре, но не стана ……

– Махнете това чудовище! Такива кучета трябва да се убиват! Видях по телевизията такива какво правят с децата!, – започна още по-силно да вика бабата, така че хората започнаха да се обръщат към Фанка и Ники.

В двора познаваха Нели и кучето на Ники още от рождението им. И никой не се стряскаше от тях.

– Искахте да погалите кучето, елате и го направете, – каза Фанка, на която този цирк бе започнал да ѝ идва до гуша,  като същевременно свали намордника на голямото куче.

Бабата хвана внука си и бързо се отдалечи, като продължаваше недоволно да мърмори…..

Сержант обяснява на войниците:

– Максималният ъгъл на повдигане на резервоара е 30 градуса.

Един от войниците пита:

– По коя скала, господин сержант? Фаренхайт или Целзий?

Сержанта известно време се замисля, след което казва:

– Фаренхайт!

Войниците се смеят. Сержанта също се усмихва:

– Това беше шега. Разбира се, че по Целзий!