Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

Една крайградска къща се запалила. На втория етаж спяло малко момиченце. Родителите му не били в къщи. Майката заключила малката си дъщеря и отишла в магазина.
Когато пожарът избухнал се събрали много хора. Дотичала и майката на момиченцето. До горния етаж изобщо не можело да се стигне, защото пламъците вече били обхванали стълбището.
Шумът разбудил момиченцето. То изтичало на балкона и веднага разбрало какво е станало. Хвърлило се към вратата, но тя била заключена. Детето отново избягало на балкона.
Мъже и жени викали, молили го да скочи в ръцете им, но момиченцето се бояло.
Накрая дошъл баща й, протегнал ръце и казал:
– Моля те скачай! Ще те хвана, не бой се!
Момиченцето затворило очи и скочило. Баща й я хванал здраво, притиснал я към гърдите си и я целунал.
Грехът е най-страшната огнена стихия.
Побързайте да скочите от света на греха в силните ръце на Бога и там ще намерите пълна безопасност, спасение и вечен живот.
Бог се грижи за всички, които са в Неговите ръце и от там никой не може да ги грабне.

Инженерите се стремят да получат електроенергия от най-необичайни източници, даже и от звукови вълни.
Джаджата Green Noise се поставя близо до писти за излитане, магистрали и други шумни места. Тя превръща звуковите вълни в електричество.
Дизайнерът  Hung-Uei Jou бил силно загрижен, че хиляди децибели се губят просто така и решил да създаде устройство захващащо звуковите вълни, от които получавал енергия.
Устройството има динамичен вид и е снабдено с тринога за устойчивост и мобилност. То може да се поставя до всички места с повишени нива на шум.
Green Noise със сигурност ще се превърне в много популярно устройството, когато неговата технологията бъде напълно разработена.

На 11 септември 2001 г. Омар Едуардо Ривера, сляп специалист по изчислителна техника, работел на 71-вия етаж в Световния търговски център със своето куче-водач Дорадо.

Когато отвлеченият самолет се ударил в кулата, Ривера знаел, че за да се евакуира ще е необходимо много време, но той искал неговият лабрадор ретривър да се спаси, затова откачил каишката му от стълбището.

Омар смятал, че е загубен. Шумът и горещината били ужасяващи. Но той искал да даде шанс на кучето да се спаси. За това откачил каишката му. За последно ласкаво поразрошил козината му и му казал да си отива.

Дорадо бил отнесен няколко етажа по-надолу от тълпата бягащи хора. Но след няколко минути Ривера почувствал, как кучето бута с муцуната си краката му.

След това с помощта на колеги Ривера бил изнесен от сградата, което отнело почти час. Скоро след като се измъкнали, зданието се срутило.

Ривиера знае, че дължи живота си на своя четириног приятел.

Изследователи от Политехническия институт във Валенсия за първи път са успели да скрият триизмерен обект от звуковите вълни. Като „мантия невидимка“ са използвали по-конвенционални пластмасови пръстени, създадени с 3D принтер.

Технологията не е перфектна, но в бъдеще може да се използва за намаляване на шума, защита на кораби и подводници, скривайки ги от врага.

През последните няколко години, учените са направили редица опити за разработване на наметало, което би могло да попречи на дисперсия на светлинни и звукови вълни около обекта.

Въпреки това, основният недостатък на този подход е, че за маскиращите обекти са необходими синтетични материали, които са трудни за производство.

Изследователите от Политехническия институт на Валенсия са използвали 60 пластмасови пръстени, размерът на която е изчислена чрез компютърни алгоритми.

Пръстенът поставен около обекта е пластмасова сфера с диаметър 8 см. Тази структура на пръстена води до налагане на вълните и тяхното гасене. Невидимост се проявява само в случай, че вълната има честота 8,55 KHz и когато звуковите вълни произхождат от определена точка.

В бъдеще учените планират да изградят пелерина на невидимостта, който ще прикрие обекта от вълни с различни честоти, независимо от местоположението на източника на звука. Проектът е частично финансиран с подкрепата от Службата на Военноморските изследвания на САЩ, които се интересуват от създаването на системи, която може да се скрие подводници от сонар.