Един човек отишъл в града да търси известен мъдрец. Оказало се, че мъдреца живеел в порутена барака в покрайнините. В жилището му имало малко вещи. Един счупен креват, затрупана с книги маса и стол, на който седял старец и четял. Човекът се обърнал към четящия:
– Къде живее мъдрецът?
– Навярно мен търсите – отговорил му стареца. – Какво ви изненада?
– Не разбирам. Вие сте известен мъдрец, имате много ученици. Името ви е известно навсякъде. Очаквах да живеете в дворец.
– А къде живеете вие?
– Аз живея в голяма и богата къща.
– А как изкарвате прехраната си?
Гостът казал, че той е търговец и два пъти в годината отива в големия град за стоки, които после продава на местните търговци. Старецът го слушал внимателно, след което се заинтересувал, къде отсяда в чуждия град.
– В някоя малка стая на хотела – казал той.
– Ако някой ви посети в тази малка стая, би могъл да ви попита: „Вие сте богат човек, защо живеете в тази малка стая“? А вие ще му кажете: „Аз само минавам и тук съм за малко. Тук има всичко, от което се нуждая. Елате в моя истински дом и ще видите, че той е съвсем друг“. Същото се отнася и за моето убежище. Аз съм тук само прихождащ. Този материален свят е само място за временно пребиваване. Елате в моето духовно жилище и ще видите, че аз живея в дворец.

Представете си човек, който през цялото време на съществуването си страда. Диша отровен въздух, изсмукват му кръвта до безкрайност, впръскват в тялото му химикали и т.н. Представете си, че той е безсмъртен и постоянно се изменя под въздействието на външните условия.
Този „човек“ е нашата планета Земя. И тя се изменя под въздействието на техническия прогрес. Постоянно и в една посока ли ще бъде това изменение?
Практически днес Земята е в „прединфарктно“ състояние. Какво ще стане след това? За Земята съществуват два варианта, да загине или да мутира под натиска на човека.
Остава ни само още един въпрос, може ли човек да оживее след промяната на нашата планета?
Времето, за което говорим не е далече, остава много малко …..

– Шефе, искам да ви кажа, че моята заплата не отговаря на възможностите ми.

– Зная, но не бих искал ви оставя гладна.

През 1958г. Патриция Хароски, която работела като секретарка в една застрахователна компания, предложила нов празник – Ден на началника.
През 1962 г. този празник официално е одобрен от губернатора на щата Илинойс. Първоначалната идея била, работниците да поздравяват своите началници, да им благодарят, че през годината са били честни и добри към тях.
Традицията да се празнува този ден е поддържана в много страни. В този ден трябва да си спомним, че ръководител-това е професия, че работи без отдих, отговорно и за благополучието на подчинените.
Запомнете, шефа преди всичко е човек. Той също има своите недостатъци, както и ние. Защо ли в такива случаи виждаме само неговите?
Празникът е повод да поднесете подарък на ръководителя си, за да изразите уважение и благодарност.
Е, за мотивите при поднасяне на подаръка и майсторската физиономия, която ще лепнете при това, няма да говорим. Какво пък, за някои това е време за растеж в службата и получаване на бъдещи облаги.
Празникът си е празник. Подаръците и уважението са на място, ако ги поднасяте искрено.
Ако не уважавате човека, просто не си правете труда.