В днешно време всеки се грижи, близките му да живеят добре. Когато починат, повечето хора на починалите изпълняват религиозно обреди като погребение и редица помени на 3,…дни,..месеци… година..
От езическите обреди  се е възприело, че продуктите принесени на гроба на мъртвеца се прехвърлят в неговия свят и починалия с радост ги консумира. В индуизма помените се разглеждат повече като жертване, с която се плаща на Бога за добруването на починалия на оня свят.
На умрелия човек храна не му е нужна. След смъртта се съхранява личността и душата на човек, обусловена от емоционалните му характеристики, но чисто биологичните функции се прекратяват, защото няма вече физическо тяло.
Раздаването на храна по време на погребение или помен е по-скоро форма на благотворителност. Това не е, за да бъдат починалите по-добре след смъртта. От тази храна мъртвия едва ли ще има някаква полза.
Ако наистина искате да раздавате и сте намерили подходящ повод, то дайте най-хубавото и то на хора, които се нуждаят. Така вие създавате радост на тези хора и на себе си.
Не се заблуждавайте, че можете да купите рая със сладки и бонбони. Бог иска да се покаем и да се променим към по-добро, да се отървем от скъперничеството, алчността, безсърдечието…

Ученият Тихо Хофман от Виенския университет смята, че човек скоро ще бъде изправен пред нова екологическа заплаха – нанопестициди.
Тези вещества на основата на наноматериали са предназначени за борба с плевелите и болестите по селскостопанските култури.
Нанопестицидите вече са на пазара и са представени от широка гама продукти. Хофман предупреждава, че използването на нанопестициди е свързано с мащабното им освобождение в околната среда. Въпреки, че някои от тях са одобрени за използване, тяхната безопасност за човешкото здраве и околната среда все още са под съмнение.
От една страна, нанотехнологията има огромен потенциал и може да революционизира селското стопанство. Агрохимичната лаборатория активно разработва нови видове на нанопестициди, които са много ефективни и изглежда да са по-малко токсични в сравнение с традиционните химикали.
Въпреки това, нанопестицидите могат да създадат нови видове замърсявания, което се разпространява над огромни територии и те ще бъдат много трудни за премахване. В историята има много примери, където новите технологии впоследствие създават нов тип замърсяване, което причинява разрушаване на екосистемите и различни болести при хората. Най-известният пример са въглищата и петролните горива, които днес са причина за глобална епидемия от заболяване на белия дроб и рак.
Много учени смятат, че с използването на наночастици в селското стопанство, може да повтори същата история.
И ако вредоносните изгорелите газове от автомобилите могат да се справят с прехода към други енергийни източници, то извличането на наночастици от почвата и водата ще бъде много трудно.

Човек може да бъде религиозен, но не и духовен. Вярата в Бога е като любовта на майката в рожбите й.
Няма стара и нова душа. Господ е връзката между душите. Той е моралът, а с тялото и мисленето ни се занимават свещениците в църквата.
Това са идейните различия между хората, богатството и нищетата, парите и силата, физическата груба мощ, лъжата, която може да те шляпне през лицето, но не е в състояние да убие в теб душата

Във всеки човек се борят страха и смелостта, трудно е да се каже кое преобладава повече.Очевидно е, че самият живот и оцеляването е борба, в която се срещат решителност и устойчивост.
Страхът идва от осъзнаване на враждебността на околната среда и усилва чувството за самота.
Когато много хора се оказват един до друг, това приятелско обкръжение и усещането за единство дава забележителен  масов психологически ефект, който успокоява нервите, спира надигащия се страх и унищожава мрачните предчувствия.
От друга страна, често повтаряща се тренировка, изработва точност и  синхрон в движенията. Явно оказва и хипнотично въздействие, което спира както личната инициатива, така и неувереността.
В резултат на това се формира силна и жизненоспособна структура, която се движи и действа като единен механизъм, нямаща присъщите на човека недостатъци, способна на максимално отдаване, благодарение на умелата организация и едновременно изпълнение на отделните действия.

В екваториалните гори на Южна Америка можеш да видиш щастливи малки жабки, подскачащи сред дърветата. Вероятно ще се запиташ, защо са така ярко оцветени. Вероятно, за да си намерят приятели? Глупости. По този начин те предупреждават, че са смъртоносно отровни.
Само един грам от отровата, която произвежда кожата им е достатъчна да убие 100 хиляди човека. Ала този факт не може да спаси скокливците от хората.
Индианците пекат живи същите тези жаби и мажат стрелите си със смъртоносната им отрова.