Един мъдрец разказал на слушателите си един анекдот. Цялата аудитория избухнала в смях.
След няколко минути той им разказал пак същия анекдот. Само няколко души се усмихнали.
Мъдреца трети път им разказал същото, но сега никой не се засмял. Тогава старият човек се усмихнал и казал:
– Не можете да се смеете постоянно на една и съща шега тогава, защо плачете по един и същи повод постоянно?

Някои смятат, че  за да постигнат успех им е нужна власт.
Чарлз Макелрой веднъж се пошегувал: „Властта е чудесен кратко действащ  антидепресант“.
Придобитата власт действа, когато човек е в състояние да поддържат своята собствена вътрешна свобода. В противен случай „владетелят“ сам попада в конкретна зависимост или става роб на всеки, който му е подчинен.
Добре е ако получената власт се използва за благото на хората. В противен случай такава власт вместо очаквания успех в живота разкрива груб егоцентризъм, който се явява  спирачка за каквото и да е развитие. Такава „спънка“ може да разруши душата и личността на имащия власт, дори да го доведе до деградация, водеща до самоубийство.
Ако не можете да реализирате правилно някаква власт не а пожелавайте. Чрез нея може да задоволите собственото си его, но ако тя не облагодетелства всички останали хора, тя ще ви унищожи.

Един човек имал дъщеря, за която било предсказано, че ще бъде ухапана от змия и ще умре в деня, в който престъпи в брачната си стая. Той много се тревожел заради това.
На сватбения си ден дъщеря му взела брошката си и я забила в стената. Без да иска по този начин тя пронизала окото на една змия.
На сутринта извадила брошката си и видяла мъртва змия прилепена към нея. Когато научил за това баща ѝ я попитал:
– Какво си правила вечерта?
Тя замълчала за малко и смутено казала:
– Снощи един бедняк помоли за милостиня на вратата, но всички бяха заети със сватбеното тържество и никой не го чу. Затова аз станах, взех сватбения подарък от теб и му го дадох.
Бащата със сълзи в очите казал:
– Добре си направила. Наистина, милостта от смърт избавя.

Настъпила вечерта. Един човек взел една малка запалена свещичка и започнал да се изкачва с нея по една дълга и вита стълба.
– Къде отиваме? – попитала свещичката.
– Ще се изкачим на кулата, за да осветим пътя на корабите.
– Но нито един кораб не би могъл да види моя пламък, –  възразила свещичката.
– Дори светлината ти да е слаба, казал човекът, ти продължавай да светиш колкото можеш, а останалото остави на мен.
Стигнали върха на кулата. Човекът приближил към една голяма лампа и я запалил с помощта на малката свещичка. Скоро големите огледала зад лампата отразили лъчите и светлината се разпръснала на километри наоколо, навътре в морето, осветявайки пътя на корабите.
Така както една малка свещичка може да запали огромен огън и да посочи пътя на хората, така пламъкът в твоето сърце и добрите ти дела могат да променят живота на мнозина, дори и да не го осъзнаваш.
Просто бъди светлина за хората около теб, като фар който направлява корабите към безопасното пристанище.

Веднъж един човек попитал един мъдрец.
– Защо трябва да спазвам заповедите на Бога, когато не разбирам тяхното значение?
– Когато си болен ти се обръщаш към лекар, – казал мъдреца, – и лекарят ти дава лекарство. Знаеш ли защо ти дава точно това лекарство, а не друго? Не, но се доверяваш на лекаря, който лекува тялото ти и приемаш лекарството.
Нима по-малко трябва да се доверяваш на Бога, който лекува душата ти?