Един глух по рождение човек, наблюдавал това зрелище и се чудел. Питал се:
– Какво означава това? Дали поради това, че тези хора правят разни неща с инструментите си, накланят ги напред и назад, цялата тази тълпа оглупява, скача, прави разни движения с тялото си и изобщо изпада в някаква еуфория?
За глухия човек това зрелище водело до неразрешими въпроси, защото нямал слух. Вследствие на това за него било непонятно този екстаз, желание за движение, което възбужда музиката при нормален човек.
За целта се отправил в планината, за да избере добър гранитен камък за строежа. След това той отделил време за да го откърти, издяла и полира.
Дарът бил готов, но никой не се съгласявал да откара този тежък камък за малко пари, а за повече той нямал възможност.
Когато съвсем се отчаял при него дошли четирима малки, хилави мъже и му казли:
– Съгласни сме да преместим камъка за половин пара. Само, че камъка ще го качим на гърба ти и ще го подържаме от четирите му края.
– Но той е толкова тежък и ще ме смаже. Хората ще ми се смеят, – казал човекът.
– Ти за хората ли правиш това или заради Бога? – попитали мъжете.
– Разбира се, че за Бога, – заявил твърдо човекът.
Повдигнали камъкът на гърба му, но ……. колко странно той изобщо не го усещал. Така стигнал до строежа на храма. Когато се обърнал да благодари на малките мъже край себе си, не видял никой.
Така става със всеки от нас в живота. Искаме да направим нещо хубаво, но се страхуваме от това, какво ще кажат хората около нас. Но ако преодолеем страха, помощници винаги ще се намерят.
Един равин бил смятан от хората за Божий човек. Всеки ден пред вратата на дома му се тълпяли хора в очакване на съвет, изцеление или благословение от този свят човек.
Всеки път, когато равина говорел, хората жадно поглъщали всяка негова дума.
Въпреки това, в тълпата от поклоници имало един човек, който никога не пропускал възможността да критикува учитела. Той обръщал внимание на хората към слабостите на равина и се присмивал на недостатъците му. Постепенно учениците започнали да възприемат първенюто за въплатен дявол.
Случило се така, че един ден „дяволът“ се разболял и починал. Всички въздъхнали с облекчение. Външно хората скърбели като за случая, но вътрешно се радвали, че този неучтив човек няма повече да прекъсва вдъхновената реч на учителя и няма да критикува поведението му.
За голяма изненада на хората, равинът искрено скърбял. Един човек го попитал:
– Нима ти скърбиш за него? Той толкова те обиждаше и ти се присмиваше.
– Не, не. Защо трябва да скърбя за нашият приятел сега, когато е в рая? Мъчно ми е за мен. Той бе единственият ми приятел. Наоколо ме обкръжават само почитащи ме хора. Той бе единственият, който ме изобличаваше. Страхувам се, че без него ще престана да раста.
Уви, добре позната поговорка, че парите управлява света, е само част от истината. Светът, както и по-рано, под властта на монарсите е управляван чрез измама. Тогава са мамели само крале, а сега лъжат и подкупват тайно управниците.
Миналите крале управлявали по „Божия милост“, а новите управници, няма с какво да оправдаят своята власт. Както се твърди народа сам „избира“ управниците си и правилата уж са продиктувани от болшинството.
Измамите, подкупите и „властването“ са проникнали във всички нива на обществото. Силните на деня, както и преди, не разговарят с обикновения човек.
Всяко несъгласие, неподчинение се подтиска с груба сила, отчасти прикрита от „видимостта“ на закона.
Колкото и страно да е, но такъв човек съществува и той е бил крал. Интересно, при днешната надпревара във въоръжаването идеята за отказ, от каквото и да е оръжие, се смята за лудост. И все пак….
Веднъж при френския крал Луи XIV дошъл италиански химик. Предложил му да приеме във въоръжението си бактериологично оръжие, което сам е изобретил.
Кралят не само отказал предложението, но и изплащал доживотна пенсия на химика, за да не продаде тайната си на други държави.
Все пак е имало и разумни хора….