Пътници от Австралия наклонили вагон, за да извадят мъж заседнал между вагона и платформата. Инцидентът е станал на гарата в град Пърт. Нейните камери за наблюдение са заснели случилото се.
На видеото се вижда, как мъж отива към вагона, но единият му крак пропада между вагона и платформата. Бедрото му е силно притиснато, а останалите свидетели и железничарите с нищо не можели да му помогнат.
На гарата се струпала голям тълпа от хора. И тогава пътници и железничари заедно наклонили вагона, за да може да се измъкне заклещелия се човек. Те държали вагона наклонен, докато мъжът успял да се измъкне от капана.
Този инцидент е станал в пиковите часове – в 8:50 сутринта. Представител на градската транспортна компанията Transperth David Hines заяви, че мъжът е паднал, когато е влизал във вагон на самия край на влака.
„Ние предупредихме машиниста и уверихме останалите, че влакът няма да тръгне. Тогава нашите служители накарали пътниците да слязат и ги организирали, така че да помогнат да се наклони вагона“,- разказал по-късно той.
За пострадалия извикали бърза помощ, но не се наложило да го откарат в болницата, защото нямал сериозни травми. Представител на транспортната фирма благодарил на пътниците, които помогнали да спасят човека. Той добавил, че инцидентът не е свързан с натовареността на влака по време на пиковите часове.

Една вечер оживена тълпа се събрала на върха на планината, очаквали някакъв човек да говори там. Стъмнило и всеки запалил лампата, която носел.
Една възрастна жена носела със себе си много малка и изкривена лампа. Независимо от присмехите на другите, тя я запалила и заедно с другите осветила мястото, където били събрани.
Жената била много бедна и нямала пари, за да си купи хубава и голяма лампа.
Изведнъж духнал силен вятър и изгасил всички лампи с изключение на една, тази на възрастната жена. Пламъкът ѝ бил толкова малък, че вятърът не успял да го изгаси.
Всички стояли в тъмнината, само малкото пламъче проблясвало в мрака.
Тогава един човек взел малката и грозна лампа и запалил с нея останалите, а след това казал:
– Докато има дори една малка искра, надеждата не е загубена.

В малък оазис в пустинята растяло малко красиво палмово дръвче.

Веднъж край него се завъртял един лош човек. Гледайки, колко крехка и нежна е палмата, пожелал да я унищожи. Взел един голям камък и го заклещил в корените на дървото.

Младата палма правела много опити да се освободи от него, но не успявала.

За да може да живее с този товар, палмата започнала да пуска много дълбоки корени в земята. Благодарение на това, тя станала най-голямото и най-силното дърво в оазиса.

След години от там минал пак същия човек и пожелал да види какво е станало с малката палма, която искал да унищожи.

Когато застанал пред нея, не могъл да я познае. А тя му казала:

– Трябва да ви благодаря, тъй като камъкът, който поставихте между корените ми, ме направи по-силна.

Един човек имал затруднение със слуха и се консултирал с лекар. Лекарят правилно предположил, че човекът пие твърде много бренди и поради тази причина му отслабва слуха. Посъветвал го да престане да пие и той обещал да последва съвета му.

След време лекарят го срещнал на улицата и го попитал;

– Как се чувствате сега?

– Не е нужно да викате, докторе. Отказах пиенето и сега чувам добре.

След време отново се срещнали. Лекарят с нормален тон го попитал:

– Как си?

Но забелязал, че човекът изобщо не е разбрал въпроса му.

– Изглежда пак сте почнали да пиете, – изкрещял лекарят в ухото му – и за това сте оглушели отново.

– Сигурно сте прав, докторе, – отвърнал глухия. – Наистина взех да пия и ще ви кажа защо. Като не пия, чувам нормално. Но нищо от това, което чувам, не ми носи такова удоволствие, както брендито.

С напредването на възрастта на човек започва да му се струва, че броя на месеците в годината намаляват, а самите месеци стават по-кратки.

Времето бързо се стопява. Утрото на новия ден неусетно се превръща в уморена вечер.

Границите се размиват. Заличават се. Ето, не отминал още рождения ден, задава се следващия.

Вече няма смисъл в израза: „Да убиеш времето“. Онова, което до вчера е било здраво, се е втечнило постепенно, после се е превърнало в газ, след това в пара, докато накрая се е изпарило.

Времето е влак, а хората са пътници без билет. Те ще достигнат до набелязаната гара, ако им издържат кокалите, защото всеки път, когато ги хванат без билет, ще ги ступват и ще ги свалят от влака, а за да продължат трябва да се качат на следващия влак.