Живял в един град човек, който обичал да изучава Тора. Той работел, жена му му помагала и всичко вървяло като по часовник. Но човекът се разорил. За да изхрани жена си и децата си той отишъл в друг град и станал учител е едно училище. Там той учел децата на иврит.
В края на годината той получил заработените сто монети. Решил да ги изпрати на жена си, но тогава още нямало пощи. За да изпратиш пари от един град в друг, трябвало да се намери човек, който отивал в другия град и да му заплати за услугата
Оттам минал амбулантен търговец. Учителят го попитал :
– Накъде отиваш?
Търговецът назовал различни градове. Между тях бил и градът, където били жената  и децата на учителя. Тогава учителят го помолил да занесе 100-те златни монети на жена му. Търговецът отказал, но учителят се опитал да го убеди:
–  Господине, жена ми отчаяно се нуждае от тези средства. Тя няма с какво да нахрани децата. Ако й ги предадете ще можете да й дадете толкова от тях, колкото искате.
Алчния търговец се съгласил, вярвайки, че ще преметне учителя.
–  Добре, – казал търговегът, – но при едно условие. Напишете на жена си, че от тези пари мога да й дам толкова, колкото аз искам.
Учителят нямал друг изход и написал писмо на жена си: “ Изпращам ти 100 монети с условие, че този човек ще ти даде толкова от тях, колкото сам иска.“
Пристигайки на мястото, амбулантния търговец повикал жената на учителя, дал и писмото и й казал:
–  Това е писмо от мъжа ви, а ето и парите. Според нашата уговорка аз трябва да ви дам калкото искам от тях. За това ви давам една монета, а 99-те оставам за себе си.
Бедната жена го помолила да се съжали над нея, но той нямал сърце, а камък. Останал глух на молбите й. Настоявал, че такава била уговорката с мъжа й. Така, че и тази една монета той й дава доброволно.
Жената на учителят завела търговецът при местния равин, който се славил със своя ум и находчивост. Равинът внимателно изслушал двете страни и започнал да уговаря търговецът да постъпи милосърдно и справедливо.. Но търговецът не щял и да чуе.
Изведнъж равина бил осенен от една мисъл:
–  Покажете ми писмото, –засмяно казал той.
Дълги и внимателно отново го зачел. След това сурово погледнал търговеца и казал:
–  Колко пари от тези искаш да вземеш за себе си?
–  Вече казах, –  отговорил алчния търговец, – 99 монети.
Равинът станал и сърдите казал:
– Тогава ти трябва да й ги дадеш според уговорката и да вземеш само една монета.
– Искам справедливост! Къде е тук справедливосттта? – развикал се търговецът.
– За да се спази справедливостта, трябва да се изпълни уговорката, – казал равина. –  Тук ясно пише: „Скъпа жено, търговецът ще ти даде толкова от тези пари, колкото сам иска.“ Колко монети искаш? Деветдесет и девет? Толкова трябва да й дадеш и да вземеш само една монета. Свърших! Делото е приключено.

С пари можеш да купиш жилище, но не дом,
С пари можеш да купиш часовник, но не и време.
С пари можеш да си купиш легло, но не и спокойствие.
С пари можеш да си купиш книга, но не и култура.
С пари можеш да си купиш лекар, но не и здраве.
С пари можеш да си купиш положение, но не и уважение.
С пари можеш да си купиш кръв, но не и живот.
С пари можеш да си купиш секс, но не и любов.

В един ресторант пристигнали трима репресирани. Седнали на една маса, ядат, пият, разговарятпхапнали и започнали да сиговорят. Но ето че срещу тях седнал един господин, човек с почтена външност, на същите години, И когато казвали нещо за мястото, където са били интернирани, той все се ослушвал. Намесил се в разговора им и запитал нещо. От дума на дума, се оказало, че и той е бил там.
— А знаете ли за……?
— Че как да не зная, живял съм там.
—А Дима Василева познавате ли?
— Как да не я познавам!
— Извинявайте, да не би и вие да сте били заточени?
— Да, имах нещастието да пострадам, а вие?
— Ние всички сме заточеници от  процеса на четиринадесети декември. Странно е, че не ви познаваме, А как е фамилното ви име?
— Петров.
— И сте съдени също на четиринадесети?
— Не, аз за осемнадесети.
— Как тъй за осемнадесети?
— На осемнадесети септември……. за един златен часовник. Бях наклеветен, че уж съм го откраднал и пострадах невинно.

Уморен от шумния и забързан град, където всичко го отвличало от възможността за размисъл, един човек решил да намери спокойно място.
Той отишъл в гората, където нямало хора, но не могъл да се уедини, защото му пречело чуруликането на птиците. Той навлязъл още по-навътре в гората, но там птиците пеели още по-силно.
Търсейки тишина и спокойствие, човекът влязъл в една пещера, там било тихо, но капещата вода от стените го дразнела.
Тогава той си построил малка къща със свукоизолация. Заключил всички врати и прозорци, но в тишината все по–силно и силно се чувало “ тик- так, тик-так…“ Той си свалил часовника от ръката и го разбил в стената.
Седнал, успокоил се, дълбоко въздъхнал… Сега бил доволен, че най-накрая ще бъде тихо, но…
„Туп-туп, туп-туп….“ звучало сърцето му в гърдите и този звук се усилвал още повече…
Всички проблеми и техните решения, не се намират отвън, а в самите нас. Трябва да се научим да намираме доброто и хубавото там, където сме.

Испански учени са обявили, че могат да увеличат продължителността на живота с 24%.
Експертите са доказали, че е възможно да се удължи живота чрез активиране на определени гени. Те принудили клетки да произвеждат ензима теломераза, който забавя биологичния часовник.
Това било постигнато чрез въвеждането на генетично модифицирани вируси в организма. Те възстановява теломери, които са разположени в краищата на хромозомите. Вирусът в този случай играе ролята на транспорт. Той доставя в клетките гена теломераза.
Този метод е напълно безопасен. При проведените опити върху животни не се е наблюдавало развитие на рак.
На учените се е удало да подобрят здравословното състояние на мишките. Забавило се е развитието на заболявания, възникващи в процеса на стареене, такива като остеопороза и инсулинова невъзприемчивост. Добро ниво е имала и нервно-мускулната координация.