Китайците изобретяват, произвеждат и усъвършенствуват камбаните преди другите народи. Стигат до там , че хармонизират цялата си измервателна система, дължина, ширина, тегло и обем, съобразена с музикалните регистри на многогласните си камбани.

Към края на 4 в. пр.н. е. в Китай се създават безупречно акордирани многогласни камбани, които при удар пресъздават точно определен тон.

Камбаната произлиза от металните измервателни съдове за зърно и ориз. Те имали две основни форми: камбана изправена нагоре и такава, която гледа надолу, като вторите се превръщат в база за китайските измервателни единици.

Древните царе приемат за свой стандарт съда чун, като издават декрет, че обема на неговия регистър не трябва да надвишава онзи, произвеждан от струната дзюн и че неговата тежест не трябва да надвишава 120 кати. Мерките за височина, дължина, обем и тегло произхождат именно от този стандартен съд.

Едва ли друга цивилизация се е сетила да базира измервателните си единици върху музикалните регистри на камбаните.

От друга страна системата се превръща в стимул за развитие и усъвършенстване на многогласните камбани в Китай. Отсъствието на перфектно акордирани камбани би довела до тотален хаос в измервателните единици.

Загубата на метричен стандарт би предизвикала измами, корупция и търговски  недоразумения, което ще доведе до упадък в търговията, бунтове и въстания с неизлечими последствия за държавата.

Тембърът на камбаните се превръща в стандартна  мярка за дължина посредством  инструмента „дзюн“ – струнен камертон дълъг 2 метра.

Регистърът на камбаната се определя с дръпване на струната и измерване на дължината на съответната звукова вълна.

Светът е толкова голям, че не стига един живот, за да се стигнат всички уникални и красиви кътчета.  Ако човек има възможност, може да посети повече места, да се запознае с различни култури.

Най-популярния тип почивка е на плажа. Но не на всеки плаж почиващите ще имат комфорт, радост и безопасност.

Местните жители на Северния Сентинелски остров са известни със своята враждебност към чужденците.

Има много случаи, когато хора са искали да влязат в контакт с местните, но в отговор те били обстрелвани с лъкове.

Веднъж към острова приближил катер с двама души, които били убити от хората живеещи на острова.

Островът е много опасен. Тук гостите не са добре дошли.

Векове наред местните хора са живели откъснати от цивилизацията.

Ние живеем в един удобен свят където всичко се върти около нас – хората. Може би преди няколко века, ние бяхме наистина по-близо до природата. Но съвременната цивилизация е нестабилния път, който може да доведе до смъртта й.
Ние виждаме плодовете на това, което правим: къщи, коли, пейзажи, но нас ни няма сред всичко това.
Цялата съвременна цивилизация не може без електричество. Ако то изчезне, станциите ще изгният и природата ще си вземе своето.
Без значение как сме се опитвали да покорим самата земя, природата в крайна сметка ще вземе своите жертви.

Цивилизацията на Древния Египет поразява изследователите си със своите изобретения, чрез които изпреварва останалите държави по това време. Към впечатляващите исторически и художествени ценности съществува и практическо древноегипетско знание. Технологиите открити в това древно царство не са забравени в продължение на много векове. Много от тях се използват в съвремието, без да подозираме, че дължим този комфорт на многовековно наследство.
Такива са и освежителите за уста, които ползваме днес.
Както съвремените хора, така и древните египтяни са страдали от неприятен дъх на устата. Неговата поява е свързана с многочислени инфекции в устата.
В Древния Египет била добре развита медицината, но стоматологията още не съществувала. В резултат на това хората търпели зъбобол много често, тъй като инфектирания зъб влияел на околните зъби. За това говорят изследваните мумии, при които дори при по-младите рядко се срещали хора със здрави зъби.
За да прикрият нездравословното състояние на устната кухина и съпътващата я миризма, египтяните изобретили гранули, които били комбинация от канела, тамян, мирна и мед. Те придавали на устата приятен аромат.

До 1973 г. една акация растяла сред пясъка на нигерийска Сахара. На няколко поколения изморени пътешественици тя предлагала малката си сянка. Такава не можела да се намери никъде в радиус от 400 километра. Освен това акацията служила за ориентир на многочислени кервани. Дървото станало символ на „волята за живот“.
Това дърво привлякло погледите на учените в началото на 1930 г. Те започнали да изследват необичайния феномен. Оказало се, че дървото е на повече от 300 години. Съществуват много хипотези за това, как в жестоките условия на пустинята може да се появи и просъществува толкова дълго едно дърво. Учените предположили, че дървото е остатък от древна гора, която е изчезнала в следствие от изменението на климата в района. Корените на дървото са стигали зоната на подземни води, които са поддържали уникалната акация през цялото това време.
Но уединението и отдалечеността от другите еко системи, не могла да спаси дървото. Пиян шофьор от либийски произход успял да прекърши дървото със своя камион. 300 години изпепеляващата горещина и дефицита на вода и минерали не можаха да убият жизнелюбивия организъм, но това успяха да направят даровете на нашата цивилизация: алкохолът, автомобилът и „цивилизованият“ абориген.
Това се е случило през 1973 г. „Трупът“ на дървото бил поставен в националния музей в Нигер, а на мястото, където преди това е била тази уникална акация, поставили символичен паметник, метална скулптура под формата на метална тръба, с разклонения за клонове.

Така унищожаваме всичко със нашата недобросъвестност.