Вместо билети ще се използва интелектуална система, разпознаваща лица.

Първоначално отказа от билети ще се проведе като експеримент в парка Вужене. Този парк е известен сред местните жители и туристите, тъй като на негова територия се намират десетки невероятни забележителности.

В близко бъдеще на входа на парка ще бъде поставена специална рамка и щанд с таблет. Когато посетителят мине през тази рамка, система в автоматичен режим ще разпознае лицето му и ще определя дали може да посещава една или повече от забележителностите.

Трябва да се отбележи, че разпознаването продължава 0,6 секунди, а точността на резултата достига 99.77%.

В бъдеще, разработчиците планират да я прилагат по-широко в ежедневието. Например, такива рамки ще бъдат инсталирани в туристически обекти и в търговски центрове.

Всъщност, това е напълно възможно, след като технологията за разпознаване на лицето може да замени традиционните билети и тези в транспорта.

Фантастично е, нали? А всичко е толкова просто.

Достатъчно е да летиш до Чикаго по залез слънце. Самолетът се накланя и в просветлението между облаците, виждаш как очертанията на града се отразяват в езерото Мичиган.

Взимаш iPhone и правиш любителска снимка, която ще изненада всеки.

Така се е случило и с Марк Херш. Не вярвате ли? Намерете в центъра на кадъра друг мъничък самолет, летящ  към същото международно летище в О’Хара.

Градът от XVII по XVIII век е бил един от центровете на търговията с роби в региона.

Трябва да се отбележи, че от средата на XIX век, търговията с роби е била обявена извън закона и градът започнал да запада.

Тогава султанът преместил столицата си от Маската в Занзибар.

Минималната температура в града никога не е падала под 11 ° C.

Последната отвъдморска територия на султаната на Мускат и Оман е град Гуадар, разположен на брега на Белуджистан.

През 1958 г. султан Саид бен Таймур е продал този имот на правителството на Пакистан за 3 милиона риала, около 8 милиона долара.

Това е микро държава в Австралия. На 21 март 1970 г. Леонард Хасли собственик на ферма с площ 75 кв. км, разположена на 595 км на север от австралийският град Пета, в знак на протест срещу увеличението на данъка върху продажбите на зърно, обявил фермата си за „Княжество на река Хат“, а себе си за – принц Леонард.

Австралийските власти, от своя страна, лишили „монарха“ и семейството му от гражданство, което косвено потвърждава правото му на суверенитет.

Леонард е измислил за своето „княжество“ флаг и герб, а от 1973 г. започнал да пуска собствени марки. Леонард измислил за своето „княжество“ знаме и герб, а през 1973 г. започвал да произвежда собствена марка. През 1976 г. Хасли обявил въвеждането на собствената си валута.

Всяка година „княжеството“ е посещавано от хиляди туристи. На техните услуги са предоставени- хотел, център за воден спорт и поща. С работата в пощата се занимава синът на „княза, Ян- министър на съобщенията.

Центърът на града бе красив, но ако се вгледате в дворовете в покрайнините, ще видите разнебитени къщички, които са вече на повече от 150 години и частни къщи, които доживяват своя век на старци и бабички.

Зад тези стари, износени и негодни вече старини често пробягваха плъхове и маршируваха колони от хлебарки.

Навън валеше проливен дъжд. Можеш да видиш как пробягват хора с чадъри и такива без защита от дъждовната вода, които набързо я изтриваха от лицата си.

Мина кола. Голяма, червена, с тъмни стъкла. Изведнъж тя спря. Един от прозорците ѝ се отвори и се показа женска ръка с маникюр, която изхвърли на пътя малко рижаво коте.

Колата замина, а под дъжда остана да мяучи дребничкият нещастник. От там веднага мина друга кола, която обля малкия клетник с кална вода. Добре, че поне го заобиколи, а не го смачка.

Само за няколко минути рижото коте се превърна в крещяща за помощ мръсна буца кал.

Котето стоеше до бордюра и не можеше да се качи на тротоара, а минаващите коли го обливаха с мръсна вода от локвите. Малкото телце потрепваше и издаваше жални вопли.

Една кола спря. Тя бе от скъпите, гладка и лъскава. От нея излезе мъж с впечатляващо скъпо палто и безупречен черен костюм. Той си свали шала си, уви с него мокрото коте и го притисна към гърдите си.

Седна в колата си, а малкото постави на предната седалка. След това господина изтри с шалчето си безпомощното животинче. Позвъни на някого по телефона и поръча:

– Вземете мляко и гранули…. не знам какво точно ще яде.

Когато от отсрещната страна се съгласиха с новото попълнение на семейството, колата тръгна.

Така малкото изхвърлено коте се сдоби с мляко, топла постелка на която да ляга и добри човешки ръце, които да го чешат между ушите и коремчето. Ръце, които никога няма да го предадат.