Архив за етикет: храна

Слънчева печка GoSun

В последните години се появиха много устройства за готвене, които използват слънчева енергия и всички те работят на един и същи принцип, концентрация на светлините лъчи. Също така, широко се използват вакумни тръби за топла вода, работещи на принципа на термоса, ефективно събиране и задържане на топлината.
Създателите на GoSun са обединили тези две технологии и са получили устройство за готвене във вакумна тръба, задържаща около 90% от събраната топлинна енергия, което позволява тръбата за няколко минути да се загрява до 280 ° С.  Само за 20 минути на GoSun можете да приготвите различна храна, без да използвате някакво допълнително гориво.
GoSun е лесна за инсталиране. Две сгъваеми повърхност от анодизиран алуминий събират светлина от всички ъгли, лъчите се концентрират върху стъклена вакумна тръба, където се абсорбира слънчевата енергия и се използва за готвене. За разлика от други слънчеви пещи, GoSun не изисква точно позициониране спрямо слънцето и може ефективно да събира светлина още в първите часове след инсталацията.
Самата вакумна тръба е направена от стъкло, в нея има зона на понижено налягане, изпълняващо функциите на термос. Вътрешния слой за събиране и поглъщане на светлината е направен от алуминий. Неръждаема стомана се използва за топлопредаването и за улавяне на инфрачервеното излъчване.
Това, че устройството може бързо да се нагрява, значително разширява възможностите му. В него може да се пече хляб, сладкиши, месо, да се задушат зеленчуци, да се свари кафе и да се кипне вода без достъп до електрическата мрежа, както през лятото, така и през зимата. Загряването на вакумната тръба до температури над 250 ° C запазва храната топла за часове, дори и след залез слънце.

Създали сме си ад, в който живеем

Отидохме на разходка. Решихме да отседнем на една полянка близо до селото. Там има малко езерце. Когато бях малка, много обичах да идвам тук сред билките и дивите цветя, да поплувам в езерцето.
Пристигнахме на полянката, но не я познах. Тревата бе израснала във високи бурени повечето, от които бяха изсъхнали поради сушата. Но друго дразнеше очите ми. Наоколо бяха разхвърляни пластмасови торбички, консервени кутии, празни бутилки и отпадъци от храна. Бях разочарована!
Очистихме полянката и запалихме огън. Шишчетата бяха вкусни, но бях подтисната от картината наоколо. Всичко изглеждаше жалко и сиво….. Езерото бе потъмняло и изсъхнало, за това не рискувах да плувам в него.
През цялото време нещо ме глождеше: „Какво им струваше да съберат боклука и да го изхвърлят в контейнерите“. Наблизо един от тях се забелязваше от далеч със своите ръждиви петна по корпуса.
Осъзнах едно: Ние заслужаваме да получим това, което следва от начина ни на живот.
За това имаме напукан асфалт, мръсни улици без светлина, вонящи реки, престъпно правителство, малки заплати и пенсии, защото не пазим и не се грижим не само за себе си, но и за всичко около нас.
Ако ние не уважаваме себе си и това, което имаме, кой ще ни уважава в замяна?
Правителството не е виновно за мръсните улици и изпочупените детски площадки. Президента не краде крушки и жици. Не е нужно повече да изреждам. Хора, ние сме си създали този ад и живеем в него.
Ако не ви е безразлично всичко това, започнете от улицата, на която живеете, от мястото пред дома ви……. Направете го, за да живеем всички заедно по-добре.

Зареждащ автомобилите небостъргач в центъра на Лондон

Параболоцилиндрични концентратори се използват в слънчевата енергетика не от скоро.
Съществуват така наречените слънчеви електростанции във вид на кули. Те представляват хелиостати, система от огледала, които могат да се позиционират. Сами отразяват и концентрират слънчевите лъчи в една точка, например, в резервоар с вода.
Има и „преносими“ версии на хелиостати, чрез които може да се готви храна.
По същия начин, един небостъргач в Лондон, който е с вдлъбната форма и е покрита с плоско стъкло, концентрирана слънчева енергия в няколко превозни средства от града.
Някои предприемчиви британци са се възползвал от безплатната слънчева енергия и са си направили топло ястие на улицата.

Ръкавица преводач

Ръкавица превеждаща езика на жестовете е изобретена от Раян Петерсон, 18-годишен английски ученик.

Веднъж той видял как сляпа жена се опитвала да си поръча храна в едно от заведенията за бързо хранене.

Благородният юноша бил осенен от идеята за направа на устройство, което може да превежда достъпни макар и не всички жестове в обикновен текст. Скоро изобретателният младеж въплътил идеята в живота.

Устройството на Петерсон разпознава движенията на ръцете и предава съответната информация, използвайки безжичен интерфейс, на малък монитор.

Човек „говори“ с ръце, а на екрана се появява съответстващ текст.

Отговорността на служителите в църквата

През 1930 г. в болницата на град Деделин, щата Колумбия, лекар по грешка използвал вместо антитоксин препарат, съдържащ в себе си микроби на дифтерита. Последиците от тази грешка били пагубни. Деветнадесет деца умрели, а тридесет тежко заболели.

Невнимателния доктор бил арестува и съден. Такива грешки се случват при груба небрежност и безотговорност.

Не по-малко отговорни пред Бога и хората са лекарите на духовните болести, служителите в църквата, пастори и проповедници.

Проповядващ за пари, искащ многолюдни църкви заради по-големите доходи, женещ се за по-голяма зестра, дружащ с влиятелни и богати хора, избягващ простите и бедните, за да спечелят благоволението на тези, от които се надявате да получи нещо, държащ се арогантно с тези, които се нуждаят от помощ – всички тези и подобни действия следва да навлекат на недостойния пастир заслужено осъждение и да го лишат от правото да се нарече слуга на Бога.

Такива недостойни действия и дела могат да заколят и погубят много души.

Пастирът трябва да помни, че Божието Слово е хляб за душата и че духовния живот зависи от това, доколко човек се е наситил с небесния хляб.. Проповедникът не може да подхранва другите, ако неговата душа гладува. Той може да помогне на другите само ако се намира в добро душевно състояние.

Проповедта трябва да бъде проста, сериозна, увличаща слушателите, близка до реалния живот, освещаваща и обогатяваща ума, стопляща и докосваща душата.

Пастирът, който се стреми да блесне със своята начетеност и знания, прилича на овчар, който дава на овцете си много вкусна храна, но я слага толкова високо над главите им, че те не могат да я достигнат и остават гладни.