Столичния град бил превзет, след атаката на скитите. Победителите били очаровани от хилядите дворци от мрамор и гранит.
Сред многото чудеса на града се издигала голяма статуя на княз, владял тук в по-славна епоха. Позлатен надпис на него гласял: „Най-могъщия, най-справедливия, най-благородния, най-милостивия…..“
Завоевателя останал поразен от това как хората тачат владетеля си, заслужил тяхната любов. Тогава скитския цар пожелал да научи за подвизите и мъдрия живот на този мъж. В свитата му имало човек, който знаел много езици. Той разгърнал един свитък и прочел следното за „прославения“княз: „Властта му бе срам за родната страна. Той бе безсъвестен тиранин. Потъпка закона, обичаите и реда. Когато враг нахлу в пределите ни, градът се предаде. Защитниците му, привикнали на окови, без бой отвориха градските порти…..“
Историята бе запазила истината за жестокия владетел, извоювал си мрачна слава.
Тогава скитския цар възкликнал:
– Ако тази история е вярна, защо е издигнат този паметник с такива хвалебствени думи? Тук нещо е объркано.
– От тукашните първенци е издигнат този паметник, докато княза е бил жив, а пък историята, – казал преводачът му, – говори винаги за мъртъвци.

Веднъж Конфуций обсъждал с учениците как трябва да се отнасяме към хората.
Първият ученик казал:
– Ако някой проявява добро отношение към мен, аз също ще бъда добър към него. Но ако не е добър към мен, аз ще бъда лош с него.
Конфуций казал:
– Така постъпват безнравствените хора.
Втори ученик казал:
– Ако някой се отнася добре с мен и аз ще му отговоря с добро. Но ако не е добър, аз ще се постарая да го насоча по пътя към доброто.
Конфуций казал:
– Така се отнася човек към приятелите си.
Трети ученик казал:
– Ако се отнасят добре към мен и аз ще се отнасям така към тях. Но ако не са добри към мен, аз все още ще остана добър към тях и ще ги насоча към добрия път.
Конфуций казал:
– Така обикновено хората се отнасят с най-близките си. Ако така искрено се отнасяш към хората, ти си открил истинския път, по който трябва да вървиш.

Хората обичат да живеят хубаво и обикновено са податливи на нервни разтройства. Те имат добър вкус и се радват на висок жизнен стандарт, някои от тях са добре образовани, над средното равнище, що се отнася до способности и интелигентност.
Всеки харчи. Никой не пести. Нервните разстройства се проследяват много по-трудно от самоубийствата, защото по-трудно се разпознават, но и по-лесно се прикриват. Самоубийството е последното нещо, което прави човек. Но кой може да каже със сигурност кога нервите на някого започват да не издържат?  Нервните разстройства наистина се появяват редовно във всички възрасти и занятия, сред всякакви хора: слаби и дебели, високи и ниски, добри и лоши.
Доста от хората са разведени. Повечето пият и отделят за обяд много време. Много мъже флиртуват. Всички жени откликват, освен няколко, които са много религиозни, скучни или твърде млади, сега навлизат в живота и не могат още да разберат как стоят нещата.

Повечето от нас харесват работата си, въпреки че се страхуват, дали ще успеят. Мечтаят да напуснем, за да работим на друго по-добро място. Печелят пари и се забавляват. Четат книги и гледат телевизия. И времето някак минава.

Бих казала, че понякога премиаваме през различните фази: човек получава нервно разстройство, отива в глуха линия, подава си оставката или се пенсионира и след това, като че ли умира. Хубавото е, че не мога да посоча за пример някой, който е успял да премине през всички стадии на поражението.

И все пак ня.кои успяват да преодолеят всичките си неуспехи.

Истината се понася по-леко, когато е полуоткрита. Тази лукава изповед се изразява може би най-добре в изкуството на баснописеца, където хората са такива, каквито са, независимо че на мнозина подобно изображение няма да се хареса.
Трябва да прибавя, че въпросните явления и хора обикновено не са изобщо за харесване. Ето защо баснята предпочита да говори за тях по свой начин, малко по-забулено.
Тя си слага маски на животни, играе с алегории, препраща към асоциации. Но това са само външни и прозрачни одеяния.
Най-важното е, че истината неотменимо присъства в нея. И се разбира от всички, както и да е загатната.
Понякога една глътка е достатъчна, за да се разпознае горчивият вкус на изказаното.

Обикновено ние определяме виновния, успокояваме се и продължаваме да стоим необременени. Властите провеждат разследване, устройват публично наказание, а след това продължават да си живеят както до сега, след това се оплакват, че нямат подходящи хора за това или онова.
Резултата от реакцията на дадено събитие се превръща в лош спектакъл, където актьорите предварително знаят ролите си. Режисьорът постоянно е недоволен от артистите, а зрителите така са привикнали със ставащото на сцената, че просто спят и от време на време се се събуждат от силните писъци „наводнение“, „катастрофа“.
Пробудилите се зрители реагират по предсказуем начин и отново заспиват, с изключение на тези, в чийто семейства е дошла печалта. За да завърши спектакъла е нужно да си спомним, че хората не са само тези, които „живеят“ в телевизията, а ние.
Когато обещаем или се молим за някого, това не означава, че така искаме да се отървем от него по-бързо, а желание да застанем в центъра на ситуацията, да поемен отговорност и да позволим на Бог да действа чрез нас.
Нужно е да слезем от прекрасния си хълм и да се насочим към центъра на бурята, да запазим спокойствие, да грабнем меча и да отидем да воюваме срещу дракона.