Космонавтите са най-суеверните хора на планетата. При полет по традиция те взимат стръкче естрагон, защото то най-дълго от всички растения запазва миризмата си и напомня за Земята. А при старт руския екипаж се изпраща с песента “Земля в иллюминаторе”.
Начало на „космическите суеверия“ е поставил главния конструктор Сергей Каральов. Известно е, че той не обичал стартовете в понеделник и винаги премества датата, ако се пада в този ден. Защо го е правил си остава загадка. Каральов устоявал гледната си точка дори и пред по-висше стоящите, от което се разгаряли не малко сериозни конфликти. През първите три години от космическата ера, космически кораби на Съветския съюз не са излитали в понеделник. После започнали да летят и в този ден, но се случили 11 аварии и от 1965 г. понеделник в съветската, а сега и в руската космонавтика неофициално се смята за „нестартов“ ден.
За Байконур има и „нещастни дати“. Старт на 24 октомври не се насрочвал. В този ден на стартовата площадка не се извършват никакви сериозни дейности. На 24 октомври 1960 г.  на стартовата площадка в Байконур се е взривила ракета носител МБР Р-16, загинали са десет човека. На същата дата през 1963 г. на старта избухнала ракета Р-9А и изгорели осем човека.
Друго суеверие е свързано със „щастливия“ оператор, който винаги натискал бутона за старта. Това бил капитан Смирницкий. Нито едно изстрелване на ракета не ставало без него. Даже когато имал екзема пак натиснал бутона, защото Каральов смятал, че този човек има „лека ръка“.
Същия Каральов строго е забранявал на старта да се появява един от конструкторите, защото по време на едно от дежурствата му имало проблем.
Космонавтите никога не раздават автографи преди първия полет. Въпреки това, целият екипаж винаги се подписва на бутилка водка, която изпива на Земята, в казахската степ, след успешен полет.
Космонавтите с удоволствие оставят автографи на вратите на хотелските стаи, където преспиват преди самия старт. Такива автографи е забранено да се изтриват и заличават.
Алкохол космонавтите можели да употребяват 12 дена преди старта, когато основния и дублиращият екипаж идват в Байконур на „работа“. Дублиращите космонавти обезателно трябва да пропуснат по 100 грама чист технически спирт, а основния състав можел да изпие само глътка шампанско, след одобрението на комисията по избиране на екипажите.
Половин час преди началото на старта космонавтите дубльори пият „за късмет“ с основния състав и журналистите. Само два пъти дубльори не са взели участие в тази традиция, но е имало неуспех, затова от тогава стриктно се спазва този ритуал. След завръщането си от космоса, космонавтите засаждат дръвче със своето име на алеята на космонавтите в Байконур.
Говори се, че поради суеверие са се страхували да изпратят Валентина Терешкова в космоса. Това било свързано със традицията на моряците, жена да не бъде допускана на борда. Но съветското ръководство не било много суеверно. През 1963 г. в навечерието на международната конференция на жените в Москва в пространството трябвало да лети жената.
В космоса дълго време не били допускани мустакати мъже. По време на полета Виктор Жалабьов имал мустаци и програмата трябвало да бъде спряна предсрочно.
Заедно с екипажа в космоса отивали и меки играчки. Те не били само талисман, но помагали на космонавтите да усетят момента, когато преминават в безтегловност.
При старт на космически кораб не се казва „последен“, като например, „последния старт на станция Мир“, предпочитат да казват „крайния“. Също така космонавтите никога не се прощават с изпращачите.
Когато космонавтът се изкачва по стълбата към кабината на кораба, обезателно трябва да помаха с ръка за довиждане.
На космодрома в Плесецк преди стартирането на ракетата върху нея обезателно пишат „Таня“. Казват, че това име е въвел влюбен офицер в някоя Таня, при извеждането на първата ракета там. Веднъж забравили да въведат щастливото име на корпуса и ракетата преди старта се взривила.
Един ден преди старта космонавтите гледат филма „Балото слънце на пустинята“. Това е свързано с трагическа страница от историята на съветската космонавтиката. На 30 юни 1971 г., при завръщането на екипажа на Земята в състав Доброволски, Волков и Пацаев, корабът с космонавтите се взривил. Следващият полет на „Съюз-12“ минал успешно и се установило, че преди това екипажът е гледал филма „Бялото слънце на пустинята“.
За космонавтите е правило да се изпикаят върху колелото на автобуса, който ги води към стартовата площадка. След това им нахлузват скафандрите и плътно ги стягат, следващата възможност да се облекчат е след няколко часа, когато са вече в космоса. Ритуалът е тръгнал от времето на Юри Гагарин, който поискал да спрат колата за малко в казахската степ по пътя към Байконур. Други смятат, че основателят на тази традиция е главния конструктор Сергей Корольов, който винаги оросявал ракетата преди старта.
Напоследък преди старта космонавта получава от началника си приятелски ритник.
Но със числото 13 няма никакви космически суеверия. Малко хора не харесват това число, но мания за „петък 13-ти“ няма.
В НАСА числото 13 не го обичат особено, защото на такива дати са се случвали неприятни инциденти. Така знаменития лунен „Аполо 13“ тръгнал на 11 април, но на 13-ти имало експлозия на борда на кораба. Взривила се една от кислородните бутилки.

Планетата се превръща все повече и повече в боклук и само креативните хора са в състояние да ни спаси от него. Те знаят как да мислят. На пръв поглед безполезни предмети, но им намират приложение.  Сега всеки от нас има възможност да създаде къщичка за птички, без да има каквито и да е умения.
Специалисти от дизайнерската компания InDezign предлагат ново решение, как да се използват стари кутии от кафе. Такава кутия става прибежище за нашите пернати приятели. Птиците получават уют и защита от вятър и дъжд. За тях гнездо, за нас удовлетворение.
За да приготвите симпатичния птичи дом е необходимо да почистите кутията, да поставите на дъното й подходящ винт, за да можете да я закрепите вертикално и  й прикрепяте покрив.
Всяка година, къщичките за птици могат да бъдат актуализирани само чрез промяна на основното тяло.

Международният съюз за хуманизъм и етика IHEU е публикувал отчет, посветен на това, как в света се отнасят към светските хора. Установено е, че в 7 държави атеизма се наказва по закон със смъртно наказание.
Доклада „Свобода на мисълта за 2012 г. е отчет за дискриминацията срещу хуманистите и не религиозните хора. Изложен е на 72 страници и съдържа подробности за крайни случаи на преследване на невярващи хора в света.
Афганистан, Иран, Малдивските острови, Мавритания, Пакистан, Саудитска Арабия и Судан са седемте страни, в които атеистите получават смъртно наказание.
Повечето от атеистите са в затвора, заради изказвания на личните си възгледи в медиите.
В доклада се разглеждат подробно редица случаи, когато атеисти просто са споделили идеите си в социални мрежи например, като Facebook.
IHEU отбелязва, че през последните години броят на случаите на богохулство, силно нараства.
Повечето от страните разгледани в доклада са в Азия и Африка. Законите им „отричат правото на съществуване на атеисти, нарушава се свободата им за изразяване на мнения, отменя се правото им на гражданство, ограничава се правото им да се женят.“ Докладът посочва също законите, които „възпрепятстват достъпа им до всеобщо образование, както и забрани да влизат в организациите на гражданското общество, които работят за държавата, криминилизират критиката им срещу религиите и екзекутират при оставяне религията на родителите.“
Бангладеш, Египет, Индонезия, Кувейт и Йордания са изброени като страни, където любов или симпатия към атеистичните възгледи напълно се забранява или строго се ограничава от законите.
В други страни като Малайзия, гражданите са принудени да се регистрират като последователи на малък брой от официално признати религии.
Докладът „Свобода на мисълта за 2012 г.“ също разглежда примери от Европа и САЩ, където, според авторите, правата на атеистите също са страдали.

Мечтата е една или няколко, такива всеки има от нас. Въпреки, че някои хора отричат, че имат мечта, те имат заветна мечта, не само моментно желание или някаква потребност. Уверена съм, че всеки пази дълбоко в душата си една единствена мечта.
Мечтаейки, ние се боим от промените и сами си слагаме препятствия на пътя към изпълнението на мечтите. Изглежда е по-лесно да носим цял живот мечтата си, отколкото да направим крачка и да я изпълним.
Човек започва да мечтае още от детството си. Но тези детски мечти приличат повече на обикновени моментни желания: нова играчка, лакомство или отиване до някъде.
Когато пораснем, мечтите ни стават по-дълбоки и перспективни. Нашите мечти могат да се променят с течение на времето и да се добавят нови.
Не е вредно да мечтаеш, лошо е ако не мечтаеш… Съгласете се, че когато човек мечтае, той живее, вярва и се надява, а не просто да съществува, плувайки по течението на живота.
Ако не мечтаеш, ти не се стремиш към нищо. Мечтата ти дава сила да устояваш в живота.
Запомнете, ако имате мечта в сърцето си, то ви е дадена и възможност да я изпълните. Стани от дивана, откъсни погледа си от телевизора и започни да действаш, за осъществяването ѝ. Пребори се с мързела си и предубежденията си.

Лал Бихари фермер от най-гъсто населения индийски щат Утар-Прадеш през 1976 г. се опитал да събере документи за получаване на кредит.
Но установил, че по официални данни е мъртъв.
Оказало се, че чичо му, който искал да заграби земята му, дал подкуп на чиновник, който издал смъртен акт на  Бихари.
Новоизпечения „мъртвец“ не скръстил ръце и започнал борба за възвръщане на нормалния си статус. Но това успял да направи едва през 1994 г.
След възвръщането си в лагера на живите Лал Бихари основал Асоциация на мъртвите хора, която помага на други индийци да си върнат статуса на живи. Такива хора се оказали много.