Може би сега сте останали без пукната пара. Може би сте изгубили работа си или любим човек. Може би сте неразположени или болни….. И си казвате:
– Умът ми не може да го побере, какво да правя сега?
Първо, осъзнай нацяло, че това се е случило с теб. За се измени положението, смири се. Престани да виниш другите хора, престани да упрекваш и себе си, забрави за „ако…“. Напредъкът зависи от способността ти да се примириш с положението. Смирението не означава да кажеш: „Искам да остана в тази ситуация“, а да осъзнаете, че „Какво се е случило, вече е станало, но сега започва истинската работа“.
Вместо да си кажеш: „Моя мъж е груб и непрактичен човек и аз нищо не мога да направя“, кажи нещо от рода: „Такъв е. Но аз трябва да направя нужното, а всичко останало е в ръцете на Бога“.
Или вместо да се окайвате: „Загубих всичките си спестявания, на какво ще посегна в тези трудни времена“? По-добре се окуражете: „Каквото се е случило, случило се е. Щом веднъж съм бил способен да спечеля повече пари, пак отново ще мога да го направя“.
Представете си, че сте напълнели, но много ви се иска отново да сте слабичка и стройна, както преди. Не си казвайте:
– Е, не съм толкова дебела. Мама е виновна, такъв ни е гена. Сестра ми е много по-дебела и какво? По-добре да си остана такава.
Но им и друг вариант:
– Аз съм дебела и се харесва такава, независимо колко килограма тежа, ако поискам мога да си наложа и да сваля малко от теглото си.
Вие сте се приели такъв, какъвто сте, а сега можете да се движите напред.
Да се смириш, не означава да се предадеш и да капитулираш. Да се смириш означава да осъзнаеш, че дадената ситуация е само един етап от дългото ти пътуване. Ние не знаем защо се случва това или онова в живот ни, но трябва да го приемем като знак и насока за промяна.

Често грешим, когато сме обособили точни критерии, какъв трябва да бъде нашият партньор. Ако са прекалено високи, можем да отблъснем хора, които са ни нужни и ще си останем сами. Трябва да се научим да приемаме тези, които избират нас.
Понякога не ви ли е спохождала мисълта, че нищо не можете?
Така вие само се подценявате и губите самочувствие. По-добре си мислете, че вие сте достойни за уважение и очаквате добро отношение към вас, и тогава останалите хора ще почнат да се отнасят към вас така. Трябва да се справяме с натрапчивите мисли и негативната вътрешна настройка.
Не си мислете, че първото впечатление винаги е вярно. Защо не забележите добрите страни у човек, който първоначално ви е направил отрицателно впечатление? Защо придавате на човек редица качества, които не притежва, ако този човек първоначално сте харесали? Погледнете на ситуациите обективно.
Много често сме усещали, когато някой иска да се представи за това, което не е.
Интересно защо се държим по различен начин, когато се намираме сред тълпата или разговаряме с конкретен човек? Не е нужно да се смущаваме или да се опитваме да се харесваме на някого. По-добре е човек да се държи естествено и непринудено. Не можете да ходите постоянно с избраната от вас маска. Когато опознаят истинското ви лице, ще ви обвинят, че сте скривали истинската си същност.

Не искам света на възрастните, там винаги има неправда.
Искам Земята, която си направил Ти, а не хората.
Влючи моля те слънцето, защото у нас са изключили парното, а на баба ѝ е много студено.
Направи така, че никой да не плаче на Земята.
Бих искала да има рожден ден не само един път в годинта, а пет и това не е заради подаръците. Просто повече пъти искам да виждам татко.
Нека, когото погледна, да му се усмихвам…..

Това е рядко природно явление.
В Далечния Изток се намира Тюленов остров. Там е намерено едно необичайно новородено. То е албинос.
Има необичайна рижа окраска и сини очи.
Изглежда майката го е отхвърлила, а съплемениците му са го изгонили от общноста си.
Когато хората го намерили, то било само. Мъничето имало тъжни очи.
Първоначално го нарекли „най-самотния тюлен в света“, но сега това име не му подхожда.
Намереното мъниче хората не захвърлили, а го изпратили в сочинския делфинариум.
Там тюленчето нарекли Нафаня. Сега то е много щастливо.

Може да не вярвате, но има хора, които са доста възрастни и въпреки всичко са променили драстично живота си и са зашеметили околните с постиженията си.
Баба Мозес никога не е ходила на училище, нито в художествена академия, но станала една от най-известните художници в Америка.
Тя живеела в малка ферма. Още от детските си години работила много.
Започнала да рисува на 76 години. Нейните първи картини висели в местната аптека.
Минаващ през селото инженер, интересуващ се от живопис, на безценица купил няколко нейни картини и ги поставил в своята галерия.
Така баба Мозес стнала най-известната художничка в Америка. Нейни картини подарявали за рождените дни на президента на САЩ.
Тя починала на 101 година и създла повече от 1600 картини и рисунки.