Понякога родителите се сблъскват с факта, че децата им имат някои особености, които затрудняват общението им с връстниците им. Майката и бащата трябва да се адаптират към особените нужди на детето. Често хората отстрани не осъзнават, колко е трудно това.

На синът на Антоанета Кирил му бяха поставили диагноза невербален аутизъм още, когато е бил на две години.. Майката бе забелязала, че хората рядко се съобразяват с нуждите на Кирил.

– Те не са длъжни, – казваше си тъжно Антоанета. – Аз съм тази, която трябва да прилагам големи усилия, за да може синът ми да живее пълноценен живот.

Кирил имаше проблем при общението с връстниците си, но когато стана на седем години, той имаше същите интереси, както и те. Обичаше да играе футбол, да плува и да гледа мултипликационни филми. Единствено не можеше да посещава детските партита, където имаше много шум и бе пренаселено от хора.

Веднъж Антоанета получи следната бележка от една друга майка:

„Тимотей седи на един чин с Кирил и той постоянно говори за него. Надявам се Кирил да дойде на празника. Ще има надуваеми замъци, балони и водни пистолети. Може би за Кирил ще бъде по-удобно да дойде по-рано, когато няма да има много хора. Бих искала да знам, ще можете ли да дойдете заедно с Кирил на празника. Надявам се, че децата ще се повеселят заедно“.

Когато Антоанета прочете бележката, тя се разплака. За първи път някой друг освен нея е взел под внимание особеностите на сина ѝ и иска да му достави удоволствие.

На такава покана не може да се откаже.

Всеки може значително да надмине обичайното, като служи на хората. За да помагаш на хората, не е нужно да имаш научна степен, просто ти е нужно сърце, изпълнено с милост, преливащо от любов.

Един ден Радко се връщаше от училище. Пред него вървеше момче натоварено с книги, дрехи, магнетофон и футболна топка. То се препъна, а всичките неща, които носеше се разпиляха край него.

Радко приклекна и започна да помага на момчето да събере нещата си.

– Много ти благодаря, – каза момчето.- Аз се казвам Станко.

– А аз Радко.

Тъй  като вървяха в една посока Радко попита:

– Мога ли да взема част от багажа ти?

– Разбира се, – малко смутено отговори Станко, – но протегна препълнените си ръце и Радко взе някой от нещата.

Момчетата се заговориха и Станко сподели:
– Много обичам видеоигрите, футбола и историята.

– И аз обичам видеоигрите, но предпочитам баскетбола и географията.

– Историята ми е любим предмет, – каза Станко, – но с останалите ….. нещо не ми спори.

Станко въздъхна тежко, а после добави:

– Наскоро се скарах и с приятелката си.

Тъй като бяха вече стигнали до дома на Станко, той покани Радко:

– Ела да изпием по една кока кола и да погледаме телевизия.

Радко се съгласи и двамата влязоха вътре. В непринуден и весел разговор момчетата не усетиха кога свърши деня и Радко си тръгна.

След това двамата се срещаха в двора на училището, в училищния стол и къде ли още не.
Така дружаха няколко години, докато дойде дългоочаквания ден на дипломирането.

В този ден Станко попита Радко:

– Помниш ли как се запознахме?

Радко се усмихна и кимна с глава.

– Тогава не ти казах, – започна смутено Станко, – но бях събрал всичко от шкафчето си от съблекалнята в училището, не исках да оставям „боклук“ след себе си. Бях взел доста голямо количество от хапчетата за сън на майка ми …… исках да се прибера по-бързо у дома и да се самоубия.

Радко трепна и погледна притеснено Станко.

– Но след като поговорихме и се посмяхме с теб, – продължи Станко, – разбрах, че ако се самоубия, щях да се лиша от такива приятни моменти и много други неща, които правехме по-късно заедно. Тогава, Радко, когато ми помогна да събра нещата си, ти направи много повече за мен. Ти ми спаси живота.

Най-странната игра в историята на футбола се е състояла  между Барбадос и Гренада през 1994 г.

За да спечели първото място, Барбадос е трябвало да завърши мача с разлика от два гола.

Течала 83-та минута, а резултата бил 2:1, но това не устройвало Барбадос. И тогава отчаяните барбадосци измислили абсолютно парадоксален ход, вкарали гол в собствената си врата, а това им помогнало да получат 30 минути продължение на мача.

Това било достатъчно за Барбадос да вкарат в допълнителното време гол, който по правилата се смятал за „златен“ и се приравнявал на два.

Втрещените гренадци тръгнали да вкарват автогол, така Барбадос е трябвало да пази и своята и чуждата врата.

В крайна сметка планът на Барбадос проработил. Мачът завършил с резултат 4:2 в негова полза.

Афганистанци смятат, че са потомци на еврейския род и водят началото си от трети син на Йосиф Афган.

Афганистан е абсолютен лидер в производството на хероин. В различни периоди от време повече от 90% от наркотиците са произведени в тази страната.

Близо до столицата на Афганистан Кабул се намира находище на мед, което се смята за най-голямото на континента.

В страната официално е забранен футболът.

Нова година се празнува в деня на пролетното равноденствие, 21 или 22 март.

Смята се, че родното място на моркови е Афганистан.

Того един от четирите най-големи доставчици на фосфати в света.

Повече от половината от населението на страната са последователи на различни африкански религиозни култове.

Християните са около 30%, а един на всеки пет изповяда исляма.

Най-популярният спорт в страната е футбол.

През 1961 г Того става независима държава.

От 1961 г. до 2003 г. населението се увеличава 5 пъти, а сега е над 7 милиона души.