Един човек изгубил сина си. Дошъл негов познат и един равин да го посетят. Равинът видял как страда бащата и се разсмял. Опечаленият мъж го попитал:
– Защо се смееш?
Той отговорил:
– Ние се уповаваме на Небесния господар, че отново ще видиш сина си в идния свят.
А другият му отговорил:
– Нима този човек не страда достатъчно, че и ти идваш да му умножаваш мъката? Могат ли да се слепят парчетата от разтрошена делва?
Равинът казал:
– Пръстеният съд е наченат във вода и в огън е завършен, стъкления съд е започнат в огън и в огън е завършен. Ако първият се счупи може ли да бъде поправен? Ами вторият ако се счупи и той ли не може да бъде поправен?
Другият казал:
– Стъклото може да се поправи, защото се издухва.
Тогава равинът казал:
– Ушите ти нека чуят какво казват устата ти. Ако нещо направено от ръката на човек, може да бъде възстановено, колко повече е така за направеното от Всевишния.

Анекдоти се разказват относно педантичността на равините в техните сделки.
Живял някога един равин в южните градове. Минали от там двама мъже и му оставили две мери ечемик, но когато си тръгнали, го забравили.
Той засял ечемика и всяка година пазел реколтата.
Седем години по-късно мъжете се върнали в същия град. Равина ги познал и им казал:
– Вземете си дължимото.
За равините не само явната, но и всяка измама е забранена. Според тях има седем вида крадци, но най-големият сред тях е този, който мами ближния си. Бог ненавижда оня, който говори едно с устата си, а друго е в сърцето му.

Той я сграбчи жадно. С дива страст обгърна изящната ѝ шия. От мъжката му власт не можеше да избяга.
Повлече я към едно мазе. Тя се бе изпотила, той също. След това я взе и я разтвори със сила…
Двамата сляха уста с уста. До края изцеди я.
След туй я захвърли в калта, изрита я, разби я!
От времето щастливо, единствено споменът ѝ остана, когато беше тъй желана
Тя беше само една обикновена бутилка светло пиво!

Някога Калигула бе казал:
— Да имаха всички хора една глава, с един замах бих я отрязал!
Много по-късно Байрон повтори:
— Да имаха всички жени една алена уста, с какво голямо наслаждение бих я целувал!
Като гледаш какво става у нас, иде ти да се викнеш:
— Да имаха всички българи една задница, па да си събуят панталоните. Па да вземеш малко коприва, че по-долу, че по-горе, че по-долу, че по-горе…Дано им дойде акъла в главите ….

Лицето, което всевишния е дал на човека, по размер е равно на разстоянието между разтворените пръсти. То съдържа няколко извора на вода, които не се смесват.
Водата от очите е солена, от ушите мръсна, от носа мирише лошо, а от устата е сладка. Защо водата от очите е солена? Защото, когато непрестано ридае за мъртвите, човек ослепява, но понеже сълзите са солени и кара очите да смърдят, той спира да плаче.
Защо водата от ушите е мръсна? Защото, когато чуе лоша новина, долови ли я с очите си, тя ще обгърне сърцето му и той ще умре, но понеже водата е мръсна, новината влиза през едното ухо и излиза през другото.
Защо водата от носа мирише лошо? Защото, когато вдишваш лош аромат, ако не мирише лошо и не го пазеше водата в носа, той би умрял на място.
А защо водата от устата е сладка? Случи ли се човек да хапне нещо противно и го изплюе, ако слюнката му не бъде сладка, душата му никога не би се върнала при него.