В Япония персонала на един аквариум ще научат белия кит да рисува в рамките на есенните арт програми за посетители.
Животните, живеещи в аквариума на парка за развлечения Yokohama Hakkeijima Sea Paradise ще покажат своето майсторство с помощта на специално адаптирана за тяхната анатомия четка, която те удобно ще държат в устата си.
Треньорът обучава белите китове да рисуват картини с теми от реалния живот. Животните ще демонстрират своите успехи в живописта всеки ден. Шоуто с тях ще се провежда веднъж на ден през седмицата и по два пъти в събота и неделя. За сега се планира да се обучат три животни – две женски и един мъжки екземпляр.
Белите китове са вид зъбни китове. Те фигурират в Червената книга. Някои се противопоставят против обучението на китове и делфини за различни аквариумни шоута.

Един пътешественик се загубил в пустинята Сахара.. Дълго се лутал и изразходвал целия си запас от вода, но започнала да го измъчва жажда. Устата му пресъхнала, очите му заблестели , но той за нищо друго не си мислел, освен за вода.

Накрая видял някакъв предмет в далечината и с последни сили се затичал към него, мислейки, че това е вода.

Но колко голямо било разочарованието му, когато разбрал, че това е кожена торба, пълна със злато. Отчаян пътешественикът се обърнал и си тръгнал с неизказана мъка, без да вземе нито една монета. Златото не можело да утоли жаждата му, на него му трябвало вода.

Така става и с нас, когато се съблазним от изкушенията предлагани от този свят. Нищо не може да удовлетвори жаждата на душата ни, освен Словото на Бога.

Библията е източник на жива вода. Тя е е необходима за нашите души така, както храната и течностите за тялото ни.

Божието Слово за нас трябва да бъде като хляб за гладния и компас за мореплавателя.

Да се храни човек от Божието Слово, не означава да търси в него някакво учение или потвърждение на едно или друго мнение. Това е храна, която ни дава сила и насока, за да извършим Божията воля.

Нека да бъдем жадни за това Слово, което укрепява падналия духом и го наставлява в правилния път.

Нека си го кажем, бънджи-скокове вече не са новост. Много от нас, които са се престрашили са опитали тази атракция.
Но какво ще кажете да скочите в устата на действащ вулкан? Такова удоволствие се предлага в действащия вулкан Вилярика, Чили.
Това е едно наистина чудесно приключение.
За подобни мероприятия наемат въртолет, оборудван със съоръжения за бънджи скокове.
Разстоянието между хеликоптер и разтопена магма е 200 м, а дължината на въжето е 100 метра.
Между другото, това удоволствие може да ви погъделичка по нервите и с високата си цена от 12 000 щатски долара.

Дошъл един ловец при свой приятел. На пода му лежала кожа от бяла мечка с отворена  уста. След като я огледал, той попитал:

– Нито една дупка. Къде я застреля?

– Не си спомням точно, но тогава стрелях 10 пъти. Пет път презареждах.

– И колко пъти улучи?

– Нито веднъж.

– Но от какво умря тогава?

– От смях.

Тя сложи ръка на устата си и го погледна неразбиращо. Стана му неловко от този поглед, За това отиде до прозореца. Залязващото слънце го заслепи и той затвори очи. След това се обърна към нея и очите му заблестяха. Под питащият й поглед той отиде до вратата и след като я заключи се обърна към нея. Тя мълчеше.
Той повдигна рамене, свали шапката си и я сложи на закачалката. Разкопча ризата си, съблече я бавно и я закачи до шапката. Застана до нея само по дънки.
Тя се огледа неспокойно. Кършеше пръсти и хапеше устните си. Той бавно се приближи към нея. Гърбът й се скова. Лицето й стана грозно и отблъскващо.  Той я хвана за раменете и я разтърси:
– Държиш се като малко дете, – изръмжа младият мъж.
Тя сведе глава. Той я придърпа в обятията си, но тя извърна лице. Младежът я хвана за косата и със сила приближи лицето й към своето. Тя затвори очи. Устните й се местеха беззвучно.
– Какво си говориш? – с насмешка попита младежът.
Очите й бяха пълни със страх. Тя беше като подгонено животно. Ръката й инстиктивно докосна шията.
– Няма да го разбереш, – каза сподавено тя.
– Мога да се досетя, – извика той, – Ти си мърмореше:Дани, Дани, Дани! – презрително изплю името той.
Тя го погледна.
– Говориш глупости. Дани е мъртъв и не може да ми помогне. Молих се на Бога, да ме избави от теб.
Той я пусна, изпълнен с ужас. В този момент тя вече не беше кротката приятелка на Дани.
Младежът имаше чувството, че се намира в тясната част на едно шише, притиснат от всички страни от сила, която го заплашваше, че ще го унищожи. Всеки път за бягство му бе отрязан.
Вечерният вятър носеше още от горещината на деня, но той трепереше от студ. Въздухът в гърдите му стана тежък и той задиша дълбоко. Имаше чувството, че ще се взриви.
– А, така ли…., – разсърди се той, но думите му прозвучаха като въздишка
Настаналата тишина падна като  тежка пелена върху него. Той не чуваше нищо друго, освен ударите на сърцето си.
– Трябваше да се досетя, – каза задъхано той. – Отново ми се изпречва вашият проклет Бог. Но този път аз съм по-силният. Знаеш какво те очаква. Щом слънцето залезе, започва сватбената ти нощ с мен.
Очите й се напълниха със сълзи:
– Моля те, недей… – промълви тя.
Той хвана с две ръце роклята й при деколтето и я раздра. С треперещи ръце тя събра дрипите, държейки ги пред гърдите си. Стисна очи и продължи да движи устните си.
Разгневен той втренчи очи в устните й. Хвана с две ръце врата й и започна да го стиска. Този безмълвен глас трябва да замлъкне. В душата му всичко завря, сякаш седеше върху вулкан. Огън искреше от очите му. Вените на челото му пулсираха ускорено и той се озъби.
Тя си пое дъх и заплака. Устните й още умоляваха…
Той изригна някакво проклятие и я пусна. Тя пристъпи към леглото олюлявайки се. Очите й бяха широко отворени. В тях прозираше паника. Той се обърна метна ризата си на главата й, взе шапката си и затръшна вратата след себе си. Цялата стая се разтресе.
Тя се свлече на колене и издигна благодарствена молитва към Бога, Създателя на света.