Много спортове произлизат от ежедневната дейност на наши предци: лов, риболов и разбира се, военни изкуства.
Древните гърци имали непобедими военни кораби – триери, гребците, на които били роби. На всеки кораб били по няколко десетки. Гребците трябвало да се командват, за да гребат ритмично и триерата да върви плавно.
Бил установен определен темп, 22 загребвания в минута. Отчитал ги надзирател с камшик. Само някой да се забавел за малко, камшика влизал в действие.
На врата на всеки роб имало верига с дървена круша. Ако някой от гребците застенел, надзирателят пълнел устата му с тази крушовидна форма, за да не сее паника и да не пречи на другите да слушат отмерването, необходимо за равномерното гребане.
Надзирателят на кораба бил човекът, който управлявал кораба. На гръцки се е наричал кибернетос.
Защо Хорберт Винер е дал на новата наука името на надзирателя на такъв вид кораб? Той е имал в предвид не надзирателя, а управляващия кораба. Защото кибернетиката е наука за управлението.

В Япония персонала на един аквариум ще научат белия кит да рисува в рамките на есенните арт програми за посетители.
Животните, живеещи в аквариума на парка за развлечения Yokohama Hakkeijima Sea Paradise ще покажат своето майсторство с помощта на специално адаптирана за тяхната анатомия четка, която те удобно ще държат в устата си.
Треньорът обучава белите китове да рисуват картини с теми от реалния живот. Животните ще демонстрират своите успехи в живописта всеки ден. Шоуто с тях ще се провежда веднъж на ден през седмицата и по два пъти в събота и неделя. За сега се планира да се обучат три животни – две женски и един мъжки екземпляр.
Белите китове са вид зъбни китове. Те фигурират в Червената книга. Някои се противопоставят против обучението на китове и делфини за различни аквариумни шоута.

Един пътешественик се загубил в пустинята Сахара.. Дълго се лутал и изразходвал целия си запас от вода, но започнала да го измъчва жажда. Устата му пресъхнала, очите му заблестели , но той за нищо друго не си мислел, освен за вода.

Накрая видял някакъв предмет в далечината и с последни сили се затичал към него, мислейки, че това е вода.

Но колко голямо било разочарованието му, когато разбрал, че това е кожена торба, пълна със злато. Отчаян пътешественикът се обърнал и си тръгнал с неизказана мъка, без да вземе нито една монета. Златото не можело да утоли жаждата му, на него му трябвало вода.

Така става и с нас, когато се съблазним от изкушенията предлагани от този свят. Нищо не може да удовлетвори жаждата на душата ни, освен Словото на Бога.

Библията е източник на жива вода. Тя е е необходима за нашите души така, както храната и течностите за тялото ни.

Божието Слово за нас трябва да бъде като хляб за гладния и компас за мореплавателя.

Да се храни човек от Божието Слово, не означава да търси в него някакво учение или потвърждение на едно или друго мнение. Това е храна, която ни дава сила и насока, за да извършим Божията воля.

Нека да бъдем жадни за това Слово, което укрепява падналия духом и го наставлява в правилния път.

Нека си го кажем, бънджи-скокове вече не са новост. Много от нас, които са се престрашили са опитали тази атракция.
Но какво ще кажете да скочите в устата на действащ вулкан? Такова удоволствие се предлага в действащия вулкан Вилярика, Чили.
Това е едно наистина чудесно приключение.
За подобни мероприятия наемат въртолет, оборудван със съоръжения за бънджи скокове.
Разстоянието между хеликоптер и разтопена магма е 200 м, а дължината на въжето е 100 метра.
Между другото, това удоволствие може да ви погъделичка по нервите и с високата си цена от 12 000 щатски долара.

Дошъл един ловец при свой приятел. На пода му лежала кожа от бяла мечка с отворена  уста. След като я огледал, той попитал:

– Нито една дупка. Къде я застреля?

– Не си спомням точно, но тогава стрелях 10 пъти. Пет път презареждах.

– И колко пъти улучи?

– Нито веднъж.

– Но от какво умря тогава?

– От смях.