Той беше направил 62 хиляди аборта. Това е почти колкото населението на един град. Виждал е бебето. Как бие сърцето му, как се движи и отваря уста. Децата в по-късните етапи на бременност смучели палците си. Те изпитвали емоции, бурно реагирали на звуковите вълни и вибрациите.
Представете си, достатъчни са само 4-5 минути, за да се убие такъв малък човек.
Изведнъж този човек престана да прави аборти.
Това се случило веднъж, когато сърцето му се изпълнило с мъка при поредния аборт.
Извършвал операция, за да прекъсне бременност на четири и половина месеца. По време на операцията осъзнал, че е убиец. Поредният аборт, който бил обичайна рутинна операция, се превърнал за него в кошмар.
Първоначално сложил компрес напоен с йод върху ръката на бебето. Йодът раздразнил нервните окончания и малката ръка започнала да трепти като се гърчела. Следващия ход бил да извади крачето на детето, но се случило пак същото. Нищо подобно не бил усещал до тогава.
Той се опитал с инструменти да хване сърцето на детето и почувствал как трепти. То продължавало да бие в ръката му, бавно и все по-бавно, докато затихнало.
Той съзнавал, че е извършил убийство, умъртвил е човек.
На жената изтичала кръвта и нейния живот също бил застрашен. Тогава той започнал да се моли:
– Господи, помогни ми да я спася, а накажи мен.
От тогава той повече не правел такива операции.
Вътрематочният аборт е много по-страшно нещо от обикновеното убийство, защото малкия човек е напълно беззащитен.

„Всичкият труд на човека е за устата му. Душата обаче не се насища“.
Дайте на човека необходимото и той ще поиска удобства. Осигурете му удобства и той ще се стреми към разкош.
Разположете го сред разкош и той ще почне да въздиша по изтънченото.
Позволете му да получи изтънченото и той ще пожелае безумието.
Дайте му всичко, което пожелае и той ще започне да се оплаква, че са го излъгали и че не е получил това, което е искал.

В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.

Нима това е възможно? Не е ли имало някакво хитруване? Не, защото тогава техниката все още не е била толкова напреднала.
Оперният певец Енрико Карузо са смятали за тенор, въпреки че неговия глас имал доста широк диапазон.
Веднъж при изпълнението на операта „Бохеми“ на Пучини, басът се обърнал към Карузо и му прошепнал:
– Загуби си гласа.
Карузо тихо му казал:
– Само си отваряй устата, аз сам ще изпълня арията ти.
И застанал с гръб към зрителите.
Практически никой от зрителите не забелязал промяната.

Много спортове произлизат от ежедневната дейност на наши предци: лов, риболов и разбира се, военни изкуства.
Древните гърци имали непобедими военни кораби – триери, гребците, на които били роби. На всеки кораб били по няколко десетки. Гребците трябвало да се командват, за да гребат ритмично и триерата да върви плавно.
Бил установен определен темп, 22 загребвания в минута. Отчитал ги надзирател с камшик. Само някой да се забавел за малко, камшика влизал в действие.
На врата на всеки роб имало верига с дървена круша. Ако някой от гребците застенел, надзирателят пълнел устата му с тази крушовидна форма, за да не сее паника и да не пречи на другите да слушат отмерването, необходимо за равномерното гребане.
Надзирателят на кораба бил човекът, който управлявал кораба. На гръцки се е наричал кибернетос.
Защо Хорберт Винер е дал на новата наука името на надзирателя на такъв вид кораб? Той е имал в предвид не надзирателя, а управляващия кораба. Защото кибернетиката е наука за управлението.