Бе обикновен делничен работен ден. Клиентите в магазина бяха много, тъй като бе разгара на сезона. Продавачката, младо 25 годишно момиче, бе работила 25 дни без почивка. Лицето ѝ беше доста изморено.
Сред посетителите на магазина тя забеляза един неугледно облечен мъж. Той се приближи и попита момичето:
– Интересувате ли се от машина за комбинирано хранене? Днес имах добър ден в продажбите, но тази ми остана и не искам да я връщам.
– Вижте, аз не съм наясно с тези неща. По-добре идете в търговския павилион, той е наблизо, там вероятно има хора осведомени по-добре от мен в тези неща.
Но мъжът беше много упорит и не искаше да ходи никъде. Той вежливо помоли:
– Извинете, а мога ли да оставя рекламни брошури за модела? Бързам, трябва да пътувам, разберете ме, аз не съм от тук.
– Добре, – влезе в положението му момичето, оставете ги тук на тази стойка на входа.
Приближи ги 55 годишна, добре запазена за възрастта си жена.
– Магазинът е чудесен, – започна тя да хвали наредбата и обслужването в сградата. – Аз живея  в едно село наблизо. Имам си прекрасно стопанство. Тази година имам невероятна реколта, а да знаете колко много малини изкарах. Следващият път непременно ще ви донеса. Много приятно ми беше във вашия магазин. Довиждане.
При входа жената забеляза рекламните брошури. Разгледа ги внимателно и се обърна към момичето:
– От къде имате такъв дефицитен товар, от половин година търся такова нещо. Какъв късмет само!
Момичето се зарадва за жената и ѝ каза:
– Там има телефони, а собственикът на хранилката скоро ще напусне града, за това побързайте!
Жената звънна и каза по телефона:
– Моля, оставете товара при момичето продавач, докато отида до село и си взема парите.
Продавачката нямаше нищо против, да помогне на тази добра жена.
След 20 минути се появи търговецът с хранилката си. Той беше притеснен и обясни набързо:
– Чакат ме, не мога дълго да остана. Разбирам, че жената може да се забави, но аз не мога да чакам повече.
Завъртя се няколко минути, с поглед насочен към пътя, от където предполагаше, че ще се появи възрастната жена. След това се усмихна и направи на момичето доста изгодно предложение:
– На вас ще я дам на занижена цена, а когато дойде жената можете да ѝ вземете и повече.
Момичето почна да се притеснява: „Кога ли ще се върне жената и дали трябва да взема тази машинария? Но тя ще звънне, на такива добри хора непременно трябва да се помага. Освен това, от цялата работа ще спечеля и малко пари“.
Момичето плати на търговеца.
Но и до ден днешен чака добрата жена от село да се завърне, за да вземе толкова необходимата ѝ машина.
Бъдете бдителни. Не давайте пари на непознати, колкото и приятни да ви изглеждат.

В Колизея за противник в боя на един древноримски престъпник била избрана кокошка.
В Древния Рим наказвали престъпниците като ги оставяли сами в Колизея срещу диви зверове. Обикновено това били лъвове, които веднага разкъсвали провинилия се, щом излезели на арената.
Такова наказание готвел император Гален на търговец, който продал на жена му фалшиви диаманти.
Когато търговецът стоял на арената, от клетката вместо лъв изскочила кокошка. Това предизвикало бурен смях у присъстващите, дошли да присъстват на екзекуцията.
Гален обявил:
– Той излъга и беше излъган.
След това търговецът бил освободен и пуснат да си иде у дома.

За да отпразнува откриването на своя 30-ти магазин във френския град Клермон-Феран, компанията IKEA, заедно с местната комуникационна агенция „Ubi Bene“, разположи на примерна стена апартамент с възможност за катерене.
В действителност, деветметровата стена е оригинален шоурум в търговските обекти, от които най-големият търговец на дребно, можете да намерите огромно количество. Въпреки това, вертикалността ви позволява да изпълните два интересни задача – да практикуват скално катерене, под строгия надзор на специални инструктори, както и „разходка“ чрез някой от шоурум IKEA.
Това изглежда, като една проста идея, но истинската привлекателност е в мащабността на проекта и в желанието хората да се чувстват алпинисти, a желаещи за това винаги има.

Веднъж един търговец отишъл в друга страна и се озовал в странен град, в който всички жители били оковани.
Търговецът си помислил: „Ако ми сложат и на мен окови, какво ще правя тогава?“
Неочаквано до него се появила стражата и виждайки свободен човек го оковала. Загубвайки възможността да се завърне у дома, търговецът много се притеснил. Той попитал нещастните граждани:
– Защо сте в окови?
А те му казали:
– Такива са порядките в града.
Търговецът попитал:
– Нима сте обречени цял живот да носите окови?
Хората му казали:
– Понякога в града идва старец, който е свободен и не носи окови. Само той знае как човек може да се освободи от тях. Той много рядко се появява, за това мнозина се съмняват дали това е истина.
„Няма какво да се прави, казал си търговецът, – може би ще видя старецът и ще разбера как да се отърва от оковите“.
Минали много години. Търговецът остарял и побелял. И един ден той видял старец да върви по улицата, свободен без окови.
– Дядо, – извикал затворникът, – помогни ми да се отърва от това бреме.
– Синко, казал старецът, – мислено си кажи: „Нека охраната веднага ме освободи от оковите“ и вие ще бъдете свободен.
Търговецът помислил, че това е грозна шега, но решил да опита и произнесъл за себе си заветните думи. Изведнъж се появила стражата и го освободила от оковите.
Търговецът побързал да напусне града, чудейки на случилото се. Когато излязъл от града, той отново видял старецът, който му помогнал да се освободи.
– Дядо, кажи ми, – обърнал се към него търговецът, – в какво се крие тайната на този странен град?
– Този град не е обикновен, – отговорил старецът, – защото в него хората стават затворници и се освобождават от робството, само ако си помислят за това. Ти се спаси, защото повярва на думите ми. А тези, които не ми вярват, остават затворници в този град и аз не мога да им помогна с нищо.

Имало едно време един търговец. Той натрупал голямо богатство. Един ден осъзнал, че му предстои среща с Бога и искал да се подготви за нея. Попитал хората:
– Какво трябва да направя, че Бог да се смили над душата ми?
Един му казал:
– Раздай богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг настоявал:
– Пожертвай част от богатството си за построяването на църкви и ще угодиш на Бога.
А един старец го посъветвал:
– Обърни се към Бога, покай се, друго не е нужно.
Покаял се търговецът, изповядал всичките си безакония и му станало светло на душата. Минало доста време, но един въпрос не му давал покой: „Угоден ли съм сега на Бога“? Отново се обърнал към хората и започнал да ги пита за това.
Един му казал:
– След като си се покаял и очистил душата си, раздай сега богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг го съветвал:
– Вече си се покаял, душата ти е очистена, дай средства за построяване на църква и ще угодиш на Бога.
Отишъл търговецът за съвет при старецът и той му казал:
– Покаял си се. Душата ти е очистена. Сега я пази чиста. А за останалото постъпвай така както те води чистата ти душа.
Така и направил търговецът. Казват, че на бедните помагал и средства за построяването на църквата давал, но за това знаят малко хора. Той не парадирал нито се хвалел с това.