В малко селце на остров Сулавеси, Индонезия, питон погълнал 25-годишен мъж.

Селяните по-късно намерили раздутия труп на питона, когато започнали да търся мъжът, който не се върнал от работа, от своята палмова маслодайна плантация.

Първо те намерили инструмент за селекция и ботуши, а наблизо до това място лежал седем метров мрежест питон. Когато хората разрязали корема му, отвътре извадили изчезналия мъж.

Изглежда питонът го е нападнал отзад, защото на гърба на мъжа намерили рана.

Мрежестите питони хващат своята жертва с десетките си остри извити зъби, а след това я удушават, преди да я глътнат. Те са широко разпространени в Индонезия и други части на Югоизточна Азия.

През Първата световна война много млади хора заминаха на фронта. Методи бе един от тях. Едва бе набол мъх по лицето му, а вече носеше пушка.

Един ден той бе изненадан от избухнал край него снаряд, който буквално го зарови. Намериха го в окаяно състояние. Бе откаран веднага в болницата.

Раздробените му ръце и крака бяха ампутирани. Бе останал сляп и глух.

Дойде майка му в болницата да го види. Тя бе силно разтърсена, когато водя сина си. Той представляваше куп безпомощна маса.

– Как да му се обадя? – плахо прошепна майката.

Любовта е много изобретателна. И тя го целуна няколко пъти. Нещастният младеж се обърна и попита:

– Мамо, ти ли си? Ако си ти целуни ме още веднъж.

С насълзени очи, без да издава глас, тя го целуна няколко пъти.

– Мамо, това си ти, – простена Методи. – Убий ме , мамо! Ти си ми дала живот, ти имаш право да ми го отнемеш. Убий ме, защо да живея?!

А майката продължи да го целува.

Тогава Методи каза:

– Мамо, още ли ме обича’? Нима не ме презираш? Виж, аз съм само един труп. Безжизнен човек, от който няма полза.

Майката продължи да целува и гали сина си, въпреки болката и напиращите горчиви сълзи.

Методи въздъхна дълбоко:

– Мамо, аз съм готов да живея, защото ти ме обичаш……

Защо живеем на тази земя? Защото знаем, че някой ни обича и можем да бъдем полезни. Живот без любов не е живот. Каквото е водата за пресъхналата земя, това е любовта за душата на човека.

Вечният живот е познаване на вечната любов.

Това бе много тежко време за семейство Ненови. Главата на семейството Тодор Ненов се скара с Пламен, който беше от дълги години приятел на семейството. Никой и не разбра за какво и как стана кавгата, но двамата мъже се сбиха и Тодор падна ранен от нож в гърдите. Той дори не разбра какво точно стана.

Пламен тресна вратата и напусна дома на семейство Ненови. Той не разбра, че Тодор е починал.

Жената на Тодор, Невена се разплака над трупа на мъжа си:

– Какво им стана? Толкова пъти сме помагали на Пламен и на семейството му.

Най големият син на Петър Васил стоеше объркан сред стаята. Той не можеше да възприеме случилото се.  Това убийство, станало пред очите му, го изпълни с непреодолима злоба към Пламен.

– Само да те намеря, – крещеше Васил, – ще ти прережа гръкляна като на пиле.

След това се свлече на пода и се разрида.

По-късно Васил замина за големия град, където живееше леля му. Той искаше да се откъсне от това място, където го спохождаха постоянно страшни кървави картини.

Дори майка му го бе посъветвала тогава:

– Иди при леля си Калина. Надявам се като се откъснеш от това място, да забравиш всичко ….

– Никога няма да забравя, какво направи онзи мерзавец, – Васил удари  с юмрук по масата.

Независимо от всичко той все пак замина  при леля си.

Веднъж Калина предложи:

– Васко, ще дойдеш ли с мен на църква? Ще дойдат много младежи, ще пеят ….

– Никъде няма да ходя, – троснато отвърна Васил.

Леля му само вдигна рамене и го остави. След един час дойде Дамян един от синовете на Калина и като видя киселата физиономия на братовчед си каза:

– Ела с мен, днес ще те запозная с един състав, много хубаво пеят.

Васил вдигна неохотно глава, беше му омръзнало да седи в къщи и да се самосъжалява.

– Добре, – каза той глухо. – Защо пък не!?

Вечерта Дамян поведе Васил към църковната сграда. Васил като видя накъде го води, се смръщи, но нямаше как, бе обещал да присъства на концерта. Той не поиска да седнат напред и двамата братовчеди се настаниха близо до вратата.

Концертът бе хубав. Песните на изпълнителите, все млади момчета, докоснаха сърцата на присъстващите.

Накрая пастирът на църквата прикани събралите се за молитва. Един  мъж от събранието поведе молитвата:

– …..Боже, помогни ни да простим на близки и познати …

Тези думи дълбоко се врязаха в съзнанието на Васил. Изведнъж той осъзна, че трябва да прости на убиеца на баща си. Но устата му седеше затворена …..

Хората наоколо започнаха да свидетелстват, как прощавайки на тези, които са ги наранили, са усетили освобождение в духа си. Васил не можеше да отвори уста, сякаш някой бе стиснал гърлото му и не му даваше възможност да диша. Накрая той не издържа на напрежението, което го притискаше и се разплака.

Божият мир изпълни сърцето му и той каза:

– Господи, помогни ми да простя на Пламен така, както Ти си просил на мен.

У Васко бе настъпила промяна и той възкликна:

– Сега с Божията помощ мога да простя на Пламен и да се моля за него, Готов съм да обичам всеки човек……

След като в каучуковата фабрика в село Хуанг Конг, Тайланд,  били намерени два трупа на жени, насилствено умъртвени, около селото бил поставен надпис: „Забранено изхвърлянето на трупове“.

Местния шаман предсказал, че след намирането на един труп през октомври 2008 г., скоро ще намерят и още един. Това били телата на две жени. Според шамана следващия път ще намерят труп на мъж.

Двете убийства така и не били разкрити.

Жителите на село Хуанг Конг започнали да се боят от тези места, затова властите решили да поставят знак, главната мисъл на който се заключавала в това, че тук не трябва да се цапа.

 В тази ферма не отглеждат зърно. Когато чуете думата ферма, ранчо, каква е асоциацията ви? Крави, каубои или зърнени култури.

Известно ранчо в Тексас е необичайно място, даже ужасяващо.

Това е ранчото на мъртвите. На това място се намират 50 трупа, които са били подарени и докарани от различни краища на света.

За какво им са тези трупове?

Центърът по съдебна антропология спонсорира това ранчо за изучаване на трупове. Това ще помогне за изследване на процесите на разложение на трупове, което ще улесни разкриването на престъпленията.

За тези изследвания е била необходима територия от 100 кв.километра. Директорът на този изследователски център до толкова се е увлякъл, че разбрал какво растение на какъв труп расте.

Разбира се посетителите на тази ферма няма да останат с добри впечатления, но това е един голям принос за разкриване на престъпленията.

Такава работа не доставя удоволствие, дори е вредна за здравето, но тя е отлично оръдие в борбата с престъпността.

Ранчото е място за научен подход към труповете.