Японски инженери са снабдили седалката на шофьора с множество сензори, които фиксират човешкото седалище. Това осигурява достъп до превозното средство.
Към традиционите способи за разпознаване, отпечатъци от пръстите, разпознаване на лицето и гласа може да се прибави и още едно.
Група от специалисти от AIIT е закрепила на седалка на водача на кола 360 сензора, които оценяват натиска, който се упражнява върху тях по скала от 0 до 256. След това се формира триизмерно изображение по което се разпознава собственика на колата.
Разработчиците в хода на експериментите с шест участника са достигнали 98% разпознаваемост. Остава да се реши проблема с останалите два процента, когато собственикът е облякъл други дрехи или е прибавил малко на теглото си.
Изобретателите не са съобщили дали тяхната система може да запомни няколко допустими вариации. Но тази технология ще бъде въведена след две-три години.
Архив за етикет: тегло
Автомобил амфибия
Предприемачът Алан Гибс е представил своето ново творение, петместно земноводно транспортно средство. Автомобилът е оборудван с V8 двигател, който достига 160 км/ч. на земята и 65 км/ч по вода. Превозното средство е много удобно и е в състояние да превози пет души и пълен багажник.
За да премине автомобила от земята във водата трябва да се натисне само един бутон. Колелетата се прибират под наклон и транспортното средство е готово да бразди водната стихия. С такава технология за автомобила няма граници.
На земята колата се ускорява до 100 км за 9,2 секунди, а във водата за по-малко от 10 секунди. Максимално тегло е ограничено до 2000 кг. Размерите на автомобила са: дължина – 5400 мм, широчина – 2000 мм и височина – 1850 мм.
Превозното средство постоянно се модернизира с цел повишаване на положителните му характеристики. Очаква се този модел да се произвежда серийно след две години.
След празнуването на Нова година са извозили 50 тона боклук
От централната част на Ню Йорк след срещането на Новата 2012 година са извозили 50 тона боклук.
След тържествата били наети повече от 150 чистачи, които събрали бонбони, новогодишни шапки, знамена и други отпадъци, които празнуващите разхвърляли безразборно навсякъде.
По предварителни данни на властите, тази година общото тегло на събраните отпадъци е около 50 тона. Миналата година боклукът е бил 56 тона.
Почистването започнало рано сутринта, веднага щом се разпръснали празнуващите и е продължило няколко часа.
Интересно е колко ли тона боклук ще изкараме от центърът на столицата и другите по-големи градове в България?
Кое струва повече от златото
Практически всичко. Вие например. Златото е тежко. Вашeтo тегло в злато няма да е много. Но не сте ли много по-ценни от него?
Светът е пълен с неща по-скъпи от златото. Но ние копаем земята за проклетото вещество и после пак го заравяме в друга дупка, за да го скрием. Какъв е смисълът от това? Да не сме някакви свраки, привлечени от лъскавото и блестящото, отразяващо светлината? Картофите струват повече от златото!
Не се чудете. Ако сте корабокрушенец на необитаем остров, какво ще предпочетете, чувал картофи или чувал злато?
Златото е ценно само защото ние се договаряме, да е такова. Картофът обаче си е винаги картоф, където и да сме. С малко масълце и щипка сол и ето ти обяд, независимо къде се намираме.
Закопаеш ли злато в земята, цял живот ще се тревожиш да не ти го откраднат. Закопаеш ли картоф, в съответния сезон ще изкараш реколта, една част ще използваш за храна, а друга можеш и да продадеш.
Градът е едно голямо златно кюлче. Какво е нужно за обезпечаването на една валута? Трябваше само град. Градът е който казва, че доларът струва един долар и кога в замяна на това ще получиш всичките тези неща. Градът е алхимик, само че наопаки. Той превръщаше безполезното злато във всичко.
Колко струват къщите, улиците, хората, уменията, изкуството, законите, библиотеките…. билиони? Не. Никакви пари нямаше да стигнат, за да ги заплатят.
Несъобразена благодарност
Един производител на космическа техника, решил да изкаже благодарност на всеки свой служител на Коледа и им подарил по една пуйка. До тук добре.
Някои служители забелязали, че техните пуйки са по малки от тези на колегите им. Скоро до ръководството достигнали оплаквания, тъй като всеки получил по-малка пуйка смятал, че е наказан за лошо изпълнена работа.
На следващата година поръчката към доставчика на коледни пуйки била коригирана – всички пуйки трябвало да имат еднаква големина.
Доставчикът отговорил, че Бог не е създал всички пуйки еднакви и доставката на пуйки с еднаква големина и тегло е невъзможна. За да успокои служителите си, ръководството прикрепило бележка към всеки подарък, на която пишело: „Теглото на вашата пуйка не е задължително да отразява изпълнението на работата ви през последната година“.
Оплакванията продължили и положението се утежнило. Някои от служителите заявили, че искат сами да си избират пуйката, а други искали кошница с плодове.
Годишната програма за пуйките се сгромолясала. Някои служители били толкова разочаровани, че разменяли пуйките си с инструменти на компанията и ги изнасяли тайно покрай охраната.