Алгоритъмът предложен от американските учени ще помогне не само правилно да се раздели тортата, но и земите между отделни градове и държави.
В работата се намесва науката. Учените са предложили алгоритъм, така че разпеделението на парчетата да е справедливо, всички да са щастливи и никой да не остане обиден.
Автори на справедливото разпределение на тортите са станали математикът Юлий Барбанел от Юнион Колеж и политологът Стивън Брамс от университета в Ню Йорк.
А ето и самият алгоритъм.
1. В делението участват две деца – играчи и независим съдия – майката.
2. Първоначално кандидатите казват, кои части от тортата предпочитат. Според математическата терминология те сами определят техните функции на вероятностна плътност – ФВП
3. След това съдията отбелязва всички точки на пресичане на ФВП от двете страни и съотвентно спрямо тях разпределя порциите за всеки играч.
Ако на този етап всяко от децата получи равни части, задачата е решена. Ако не, алгоритъмът се прилага отново.
Играчът, получил най-голямо парче от тортата при първото разпределяне е длъжен да подели със своя противник тези парчета, където съотношението на техните ФВП е най-малко.
Процесът продължава до тогава, докато двете страни не получат еднакво количество торта, оценявайки получените им порции по еквивалентността на цеността им.
Разбира се, тази методика работи при крайни числи за разделяне на тортата и линейните ФВП на двамата играчи.
Учените смятат, че техния алгоритъм може да се прилага и при разделянето на земя между съседи – хора, градове или държави.
Резултата от разпределението е не само справедлив, но също така много ефективен и елиминира всякаква завист и недоволство.

В САЩ законно могат да получат потребителски данни, дори ако те се съхраняват на сървъри и в други страни. Решението бе взето от федералият съдия Джеймс Франсис.
Всичко започва от факта, че адвокатите на Microsoft отказали да дадат на американското разузнаване достъп до данните на един от своите клиенти. След това той се позовал на факта, че нужните на властите данни, се съхраняват на сървъри в Дъблин, Ирландия, а според законодателството на САЩ, заповедта за арест не е валидна, ако заподозряното лице е в чужбина. Същият ред, според представители на Microsoft трябва да обхване и информацията на потребителите.
Но съдът реши друго. А именно, че издаването на заповед за изземане на цифрово съдържание, се уреждат от закона “ За съхраняване на информацията“ и че тя е екстериториална.
Решението на съда е първото в историята, така че то се превръща в прецедент и се прилага за всички американски компании. Оказва се, че правителството на САЩ в момента без съгласието на другите страни може да получи достъп до необходимите данни, които се съхраняват на сървъри в САЩ .
Това решение е свързано с разобличенията на бившия офицер от разузнаването на САЩ Едуард Сноудън.
Спомнете си, че през юни 2013 г. бившият офицер от разузнаването на САЩ Едуард Сноудън даде на Washington Post и The Guardian тайна информация за програмите за наблюдение на разузнаването в САЩ и Великобритания. Според материалите, американските разузнавателни агенции биха могли да разглеждат електронна поща, да прослушвате съобщенията, да  отделят изпращани файлове и дори много повече.
Публикуването на тези материали е довело до международен скандал и влошаване отношенията на САЩ с някои страни.

Анет Келерман е пропагандирала добре ушит и удобен цял плувен дамски костюм.
Тя била известна за нейното застъпничество и подкрепа за правата на жените да носят цели бански костюми. В ранните години на миналия век от жените  се очаквало да плуват облечени в тежки и некомфортни къси рокли комбинирани с панталони.
През 1907 година Келерман била арестувана в Бостън, Съединените Щати за непристойно поведение, защото посмяла да се покаже с прилепнал по тялото ѝ цял бански костюм и на всичкото отгоре с голи ръце и открит врат .
Съдията одобрил нейните аргументи в защита на свободното плуване като здравословно упражнение и се съгласил, че дамски плувни дрехи са тежките и неудобни.
Арестуването на Келерман възбудило духовете на световната общественост.  С борбеността си, тя спечелила огромна популярност по цял свят. По-късно самата тя става дизайнер на първия цял дамски бански костюм, който се превръща в нейна запазена марка и символ на  новата свободна жена.
Ако това е разпуснато и неприлично облекло, какво да кажем за днешната мода? Дали с по-голямата си „свобода“ днес не сме загубили нещо ценно от миналото? Интересно, какво ли днес можем да наречем неприлично?! Разни хора, разни идеали.
Ето и няколко интересни факта от живота на Анет Келерман, навремето си прогресивна жена, която според мен не е „прекрачила границата“ на допустимото.
Анет Келерман е професионална плувкиня, актриса и писателка. Когато е била на 6 години, заболяват краката ѝ и за да преодолеят увреждането, родителите ѝ я записват в училище, където се обучават плувци. На 13 години краката ѝ се нормализират, а на 15 участва в състезания по плуване. През 1902 г. Анет спечелва състезанието в Нов Южен Уелс, на разстояние от 100 ярда и един миля.
На 18 години Анет става първата жена, която се е осмелила да прекоси Ламанша. След три неуспешни опита тя казала:“Имах издръжливост, но не и достатъчно груба сила“.
Дори и в напреднала възраст остава активна, продължава да плува и да прави упражнения до края на живота си.

На Олимпиадата в Сейнт Луис през 1904 г. японецът Савао Фуни за първи път скачал овчарски скок.
Той смятал, че по всякакъв начин  може да прескочи летвата.
Снабдил със здрав прът, забил го в пясък пред летвата, която трябвало да преодолее. Покачил се по него и скочил от другата страна на препятствието.
Съдията обяснил, че преди да прескочи летвата, трябва да се засили, като пробяга известно разстояние. Фуни пробягал малко разстояние, но повторил същата процедура по прескачането. Той бил отстранен от състезанието.
Обиден спортистът заявил, че несправедливо се заяждат с него заради азиатския му произход. В японската преса се появила статия изразяваща възмущение от нечестния съдия.

Някога Настрадин Ходжа бил съдия. Веднъж при него дошла една жена, която водела сина си.
Тя казала:
– Това момче яде твърде много захар и аз не мога да го отуча от тази привичка. Моля те, забрани му официално, да не яде много захар, защото то не ме слуша.
Настрадин й казал да дойде след една седмица, а когато тя дошла, отложил решението си с още една седмица,
След което казал на момчето:
– Забранявам ти да ядеш много бучки захар на ден.
Жената го попитала:
– Защо ти трябваше толкова много време, за да му кажеш това?
Настрадин отговорил:
– Преди да заповядам на някого да намали консумацията на захар, трябваше да проверя дали самият аз мога да го направя.