Събрали се на съвет братята в манастира и обсъждали греховете на един от тях.
Един от монасите през цялото време мълчал. Накрая станал, излязъл, взел един чувал, напълнил го с пясък и го понесъл на гърба си. Другите братя от манастира го попитали:
– Защо правиш така?
Той отговорил:
– В този чувал, в които има много пясък са моите собствени грехове, те са толкова много. Но аз ги оставих зад себе си, за да не се притеснявам и да не плача, молейки Бога да ми бъдат простени. А тези многобройните пред мен, – посочил пясъкът пред себе си, – принадлежат на моя брат, за тях ме боли и аз го осъждам. Не трябва да правим така, а обратното. Нашите грехове трябва да преместим пред себе си и да скърбим за тях, като молим Бога  да ни прости.

Сталин  в младежките си години работил във физическата обсерватория в Тифлис като  метеоролог наблюдател.
Когато станал ръководител на Съветската държава, беседвайки с метеоролозите ги попитал:
– С каква точност прогнозите времето?
Треперейки като лист, специалистите прогнозиращи времето съкрушено отговорили:
– 40%. Даже използвайки и най-съвременната техника не може да се достигне по-голяма точност.
Тогава Сталин поклатил глава и предложил:
– Получените прогнози обръщайте обратно и ще имате 60% точност на прогнозирането.
Дали са взели в предвид съвета му, за това историята мълчи.
Но днес прогнозите за времето често са точно обратното на действителното.

Живял някога един мъж. Той се славел със своето спокойствие и любов към всичко във света. Всяка работа, за която се захванел се получавала отлично. Уважавали го и често идвали при него за съвет.
Един ден при него дошъл съседът, който много му завиждал. Той бил горд човек.
– Имам всичко в живота, – казал съседът, – но теб те уважават повече. Според теб, аз на кого приличам?
Мъдрият човек се засмял и казал:
– Ти приличаш на слънце.
Завистливият съсед доволно се усмихнал, но на него му се искало да направи нещо лошо на този човек, за това казал:
– А ти ми приличаш на тор. Не разбирам защо идват целия град при теб?
Мъдрият човек нищо не казал, само леко се усмихнал. Това още повече ядосало съседът и той попитал:
– Защо не се обиди от думите ми? Виж ти ме нарече слънце, а аз теб тор?!
– От какво трябва да се обиждам? – казал мъдрият човек. – Който е видял в себе си слънце, той ще го вижда и в другите хора. А този който е пълен с тор, вижда в другите купища от него.

Имаш ли хора край себе си, към които се обръщаш по време на изпитание или скръб?
Те като че ли знаят точната дума, която е нужна за момента и могат да ти дадат съвет, който очакваш да получиш.
Ти изобщо не осъзнаваш, колко много им струва това умение, безбройни превързани зеещи рани и изсушаване на непрестанен поток от сълзи, съпроводени с незатихваща болка и мъка.
Ако се разровите в миналото им, ще се убедите, че те са страдали много повече от другите. Имали са възможност да наблюдават как бавно се разсуква сребърната нишка, на която е окачена свещта на живота им.
Те са виждали прекрасната чаша на радостта разбита в краката си и цялото й съдържание безвъзвратно загубено.
Стояли са при отливите и съхнещите цветя, служейки им с радост, за да станат милосърдни люде, лекари и свещеници за хората.
Както балите, идващи от далеч, съдържащи подправки, изглеждат невзрачни, но изпълват въздуха с неподправен аромат, така и страданието, което трудно се понася, скрива в себе си дисциплина, възпитание и възможности, които ни усъвършенстват, за да помагаме на другите.
Не скърби, не стискай зъби и не чакай мрачно края на страданието, но вземи всичко от преживяното, с което можеш да послужиш на това поколение, в съответствие с Божията волята.

– Ако получиш само пет минути с Бога насаме, какво би си поискал?

Той се огледа и се заслуша в нещо, сякаш се консултураше с някого.

– Най-напред бих помолил следното: „Ако някой се нуждае от помощ в моето семейство, дай му изходен път. Насочвай ги от време на време.

– Добре, до тук една минута.

– Следващите три минути бих помолил Бог да ги даде на някой, който страда и се нуждае от любов и съвет.

– Отказваш се от цели три минути?

– А ако някой наистина има нужда от тях?

– Добре, остава ти още една минута.

– През тази последна минута ще кажа: „Господи, много добри неща съм направил. Следвал съм учението Ти и така съм го предавал на другите. Обичал съм семейството си. Смятали са ме за добър човек. Та сега, каква ми е наградата за всичко това?

– И какво смяташ, че ще ти отговори Бог?

– „Награда? Каква награда? Всичко, което изброи, се изискваше да го правиш!“