Хората пишещи реклами и подобни текстове владеят нашите умове, нападат мозъка, влизат през очите и ушите и поглъщат духовното ни начало. Те са като досадни мухи, налагащи се на човек на улицата като лозунги, понятия и ценности на живота. Такива ежедневно измъчван портативните си компютри, издигайки бизнеса към следващата планината от нови продукти и марки. Те населяват това информационно пространство, с псевдосъщности, които не съдържат никаква обоснована стойност. Изкушават ни, развращават и ни променят. Преработват ни и ни връщат обратно. Принуждават ни да се движим с ококорени очи в супермаркетите, прилепват ни към екраните, вкарват ни в заеми и кредити, приспивайки ни. Демони с една дума казано.
Ако се вгледаме по на широко, самите писачи на такива реклами са зъбците на консуматорското общество и като креативни хора се различават от обикновените граждани само по спецификата на тяхната работа. Но работата им е на наемник и те също, като всички, трябва да се борят за парчето хляб. И в тази надпревара, нима е нужно да се замисляш за последиците от своите действия! Звучи добре като извинение.
Обществото като саморегулираща се система трябва да развива защитни механизми срещу инфекцията от реклама, както и срещу език спрямо потребителя. Кой ще защитава и ще влезе в битка за него? Отговорът е очевиден. Други творчески, креативни люде и хора на изкуството.
Ето това е, демоничния писач на текстове в целия си блясък: остри уши, безумни очи и светкавиците между пръстите му. Талантливи писатели вече не трябва да си измисли свои собствени светове, в които да потапят четящия. Сега имаме много по-мощни инструменти, покваряващи човешките души – копиратър, бизнес и реклама. Това са трите стълба, на които се опираме днес. Колко дълго ще трябва да чакаме момента, в който терминът „лице“ завинаги ще се превърне в „клиент“, а мозъците ни да бъдат пъхнати в някакви кутии? Кой знае!

За разгадаване на този феномен на учените е помогнала физиката.
Котките по-ефективно използват езика си. С негова помощ те дръпват стълб от течността.
Това е доста добре известно явление в молекулярната физика, основано на повърхностното напрежение на водата.
Котешкият език при докосване на повърхността на течността, поема и увлича част от нея със скорост метър в секунда. Поради повърхностните сили водата е в състояние на неопределеност. Стълбът от течността има формата на цилиндър.
Котката с езика си успява да повдигне този стълб вода и така не се получават пръски. Честотата, с която животното е в състояние да затвори устата си е до четири херца.
За разлика от котките, кучетата не са толкова точни. Те с голяма сила спускат езика си в течността и за това не успяват да повдигнат стълба вода. Освен това непохватността на кучетата се увеличава пропорционално на големината им.

Мислите, че е трудно да се превозва слон, баскетболен кош със стълба или диван на вашата кола? Няма никакъв проблем!
За творческите личности, нищо не е невъзможно. Те могат да превозят всичко, което искат.
Дори не се спират пред факта, че товарът не може да се събере или не е подходщ за този вид транспорт.
Някои хора, заради икономии, какво ли не правят!
Ето вижте няколко необикновенни товара, които се превозват със съвсем неподходящ превоз.

Испанецът Пако Помет рисува любопитни пейзажи.  Абсолютно монохромни изображения започват да „звучат“ по съвсем различен начин, когато Пако добавя към тях нестандартен елемент: светло петно ​​или огнен стълб.
Помет вижда изкуството по различен начин. Като основа за някои от неговите творби Пако избира обикновени снимки или пейзажи.
Веселбата започва, когато художникът е посетен от вдъхновение. Извънредното чувство за хумор в симбиоза с безспорния талант на художника, поражда интересни картини фотографии.
Въпреки това, пост- обработка не е единствената страст на Пако. Той сам рисува картините си.
Въпреки това, художникът остава верен на себе си. Всеки пейзаж има определен елемент от общия силует, независимо дали това е светъл лъч към черно-бяло изображение или неочакван огнен стълб сред идиличен пейзаж на реката.

Богобоязливи Божий служител в трудните години бил арестуван и заточен, заедно с много християни и невярващи. Много от затворниците умрели от студ и глад.
Веднъж заедно с други затворници бил взет, за да копае дупки за стълбове. На всяка дупка поставяли по един човек и усилена въоражена охрана. Този, който можел да ги обстрелва, бил поставян между двама затворници на разстояние 25 метра от тях.
Земята била замръзнала. Трудно се копаело. Всички били гладни и уморени.
Когато била обявена почивка, Божият служител седнал на замръзналата земя и със сълзи на очи се помолил на Господа:
– Скъпи Татко, виждаш, че съм много гладен, дай ми едно парче хляб, не ме оставяй да умра тук.
Изведнъж чул, че един от пазачите го вика. Той дошъл до него и го попитал:
– Вие ли ме повикахте?
Пазачът го погледнал и казал:
– Имаш ли тук познати?
Мъжът отговорил:
– Моя дом е на няколко хиляди километра от тук и вие знаете, че освен затворниците и пазачите тук няма никой.
Пазачът казал:
– От гората преди малко излезе един мъж, който приличаше на Исус Христос. Такъв съм го виждал в Библията на баба ми, когато бях малък. Той ми каза твоето име и ме помоли да ти предам това.
Във вързопа имало гърне със супа и голям комат хляб. Затворникът се разплакал, а пазачът му казал:
– Не плачи, а седни и се наяж, преди да те повикат за работа. Няма да кажа на никого за това.
Мъжът вдигнал ръце и благодарил на Бога, за бързия отговор на молитвата си.