Злоупотребата с алкохол е основен проблем в повечето страни по света. В малки дози, алкохол, дори е полезен, повдига настроението и обединява хората. Но не всеки знае мярка. На другия ден главоболие, загуба на памет, а често има и не много приятни спомени.
Решение на проблема е предложил Дхария Данд студент в Масачузетския технологичен институт.
Данд е разработил електрони „кубчета лед“. Това са малки устройства, които следят за изпитото от човека спиртно питие и дават сигнал, когато повече не трябва да се пие.
Кубчетата са в прозрачен корпус, под които се скриват разноцветни светодиодни светлинки, акселерометър, инфрачервен приемник и батерия. С помощта на акселерометър устройство записва точния броя на изпитите глътки и пресмята приблизителното количество на алкохола. Като забавно допълнение, светлинките мигат в такт с външните звукове, ако сте в нощен бар ще се получи чудесна  светомузика.
Когато човек пие първата си чаша първият стъклен куб щастливо мига зелено, което показва, че не се наблюдават никакви проблеми и може да продължи. Във втория стъклен куб мига кехлибар, предупреждавайки, че нормата на приетия алкохол е на границата. При изпиване на третата чаша светлинките стават червени, което показва, че е време да спре човекът да пие и по-добре е да преминаване към други удоволствия в живота.
Кубът е свързан безжично с мобилния телефон и ако човека не престане да пие, телефонът изпраща SMS-съобщение до определен номер, така че с проблема да се заеме някой друг.
За съжаление, авторът на проекта не казва нищо за плановете относно масовото производство на тези кубове.

Един от заместителите на захарта сукралоза е бил открит случайно.
Професор Хю Лесли от Кралския колеж в Лондон поръчал на работещият с него студент Шашикант Пхаднис да изпита, на английски да направи „test на полученото в лабораторията вещество трихлорсахароза.
Знанията на студента по английски език били далеч от перфектното ниво и вместо „test“, той чул „taste“ и веднага изпробвал веществото на вкус.
След пробата го намерил за много сладък.

Закачалка е отдавна познат домакински прибори. Но нейната история е много по-кратка от историята на облеклото.
Първото споменаване на закачалки е през XVI век. Те са се появили във Франция и са били твърде обемисти със силно заоблени рамене. Смята се, че са били предназначени за военни униформи и дрехи на духовенството.
Дълго време дрехите са се съхранявали в специални сандъци, но в тях се слагали и бижута, запаси от храна и др. Да се намери нещо в такъв сандък е било проблематично. Не всяка кутия е имала отделения за по-дребни вещи.
До края на XVI век хората поумнели и започнали да слагат облеклото вертикално. Така се родил гардеробът. В него можело да се окачат дрехи на забити в него пирони.
Така се съхранявали дрехите до 1869 г, когато О. А. Нортон получил патент за „закачалка за дрехи“.
През 1903 г. Алберт Пархауз измислил закачалка от изкривен тел. Той бил обикновен работник в завод за проводници. Предприемчивият собственик на завода патентовал изобретението му, но самият изобретател останал работник до края на живота си.
Според друга версия закачалки за дрехи е изобретил студент в Бостанския университет Кристофър Кан през 1876 година.
През 1932 г. С. Хюлет започнал да използва картонени подложки при закачалките за дрехи. А през 1935 била приложена и по-долна лента за панталони. Това била идея на Елмър Д. Роджърс.
1935 е годината на раждане на закачалката, която днес е във всеки гардероб, за нея няма граници в разнообразието.
Закачалка може да служи като декорация в дома. Изящните закачалки перфектно се вписват в интериора на коридора и му придават изящество, особено когато се комбинират с други ковани предмети в обстановката.

Знаете ли наистина какви оценки е получавал Айнщайн по математика в училище?
В много източници, оправдаващи лошата успеваемост на учениците, се говори, че по математика Айнщайн е бил зле в училище и така било по всички предмети.
Всъщност нещата не стоят съвсем така. Алберт още в ранна възраст е започнал да проявява таланта си по математика. Още тогава той е знаел по този предмет много повече отколкото се е преподавало в училище.
По-късно Айнщайн не е могъл да постъпи в Висшето политехническо училище в Цюрих. Той показал високи резултати по физика и математика, но не му стигнали точките в бала по другите дисциплини.
Наблягайки на другите предмети, след една година на 17 години Алберт станал студент в даденото учебно заведение.

Макс Арндт, студент в Минесота, готвел дипломната си работа и трябвало да измисли интересна идея за бизнеса. Тази дипломна работа прераснала в бързо стартиращ бизнес за направа на дръжки за врати, които се отварят с крак.
На пръв поглед идеята може да ви изглежда глупава и обречена на провал. Що за глупост, да поставиш дръжка ниско долу на вратата? Но това е само на пръв поглед.
Ако размислим, ще видим колко пъти в дадена ситуация, тази дръжка ще бъде незаменима.
Колко пъти ви се е случвало да носите тежък товар и да нямате свободна ръка, за да натиснете дръжката на вратата? За да я отворите, трябва да свалите товара на земята, да отворите вратата и след това да принесете всичко вътре.
Дълго, неудобно и допълнително натоварвате гърба си. Но дръжката, която се отваря с крак решава този проблем.