Детето-чудо Ким Унг-Йонг се е родило в Корея през 1962г. То има най-високото IQ – 210. На 4 години момчето е можело да чете на японски, корейски, немски и английски. Когато станал на 5 години успял да реши сложна система от вероятностни диференциални уравнения.
По японската телевизия демонстрирал знанията си по китайски, испански, виетнамски, филипински, немски, английски и корейски език. От 3 до 6 години Ким бил студент в университета , а на 7 години получил покана да работи в НАСА.
На 15 годишна възраст е станал доктор на физическите науки в Colorado State Uniwersity и е работил в САЩ до 1978г.
След това Ким се връща в Корея с намерение да се занимава с проектиране и строителство. За целта той защитава докторска дисертация свързана с тези дейности. Бил е поканен да работи в най-известния корейски университет, но отказва и работи в един провинциален институт. От 2007г. работи като помощник в Chungbuk National Uniwersity.
Рядко надарен талант, нали?

Когато се установило, че експедицията на Едингтън през 1919г. за измерване на предвижданото от Айнщайн изкривяване на звездната светлина от Слънцето е успешна, холандския физик Хендрик Лоренц изпраща на Айнщайн телеграма, в която му съобщава добрата новина.
След като се разчуло за телеграмата, потвърждаваща общата теория на относителността, един студент попитал Айнщайн:
– Какво бихте си помислили, ако експериментът на Едингтън не бе открил предвиденото изкривяване на светлината?
Айнщайн отговорил:
– Тогава щях да съжалявам Господ, защото теорията е вярна.
Разбира се, ако експериментите не бяха потвърдили предвижданията на Айнщайн, теорията нямаше да бъде вярна и общата теория на относителността  нямаше да се превърне в основен стълб на съвремената физика.
Айнщайн е имал предвид, че общата теория на относителността описва гравитацията с такава елегантност и с толкова простота, че за него е било трудно да си представи, че природата би я пренебрегнала. Според него общата теория на относителността е твърде красива, за да е грешна.