Британски студент намерил патент за „летяща чиния“, издаден от Европейското патентно ведомство. Документ от 1973 приема идеята за космически кораб с формата на диск, който използва силата на термоядрен синтез, интелектуална собственост на лондонската компания Jensen and Son, а за непосредствен неин изобретател се посочва инженера Чарлз Осмонд Фредерик.

Както се разбира от текста на патента, корабът е изработен по поръчка на British Railway, държавна транспортна компания, и е предназначен за превоз на пътници. В заявката детайлно е описан термоядрения двигател, използващите се лазери за нагряване на плазмата, схемата за поддържане на изкуствена гравитация и вътрешното устройство на отделението за пътници.

Намереният документ е коментиран от Европейската космическа агенция. Според инженерите , летателния апарат устроен по този начин, не може да бъде построен, защото методите за контролиране на ядрения синтез за сега не са ясни, а аеродинамичните свойства предизвикват възражения от специалистите. От своя страна, Министерството на транспорта е заявило, че в момента не планират да използват ядрената „летяща чиния“ като транспортно средство.

Това се случило по съветско време.

Студент от малка етническа общност писал на баща си:

„Здравей, скъпи татко! Моля те да прибереш колата ми. Аз повярвах в Исус Христос и сега се срамувам, че всички идват в събранията с автобус, а аз с кола….неудобно е, един вид отделям се от тях….“

Много скоро след това студентът получил следния отговор:

„Здравей, скъпи синко!Ние тук с роднините се посъветвахме и решихме да ти купим автобус – пътувай като всички…“

Спорили семинарист и студент от висше техническо заведение.

– В животът не стават чудеса – твърдял студентът.

– Миналото лято клисар падна от камбанарията и не се нарани. Нима това не е Божие чудо? – попитал семинаристът.

– Не. Това е случайност, – самодоволно добавил студентът.

– Тази зима отново падна и не се нарани…. нима това не е чудо?

– Това е просто съвпадение.

Изведнъж край тях прибягала една жена и силно завикала:

– Клисарят пак падна от камбанарията……

– И как е той?

– Жив е! Нищо му няма…..

– Господи, доживяхме да станем свидетели на Твоите чудеса, – възкликнал семинаристът.

– Какво ти става, нима не разбираш, че това се е превърнало в навик? – недоволно измърморил студентът.

Професор Дина Катаби от Масачузетския технологичен институт и нейния студент Фадел Абид са съобщили за разработването на технологията Wi-Vi. Тя позволява да се следи движението на хора през стените.

Името идва от думите на технологията Wi-Fi и vision – зрение. Предишни изследвания са показали възможност за проследяване на движението зад стената с помощта на сигнали, отразени от човека. Но при тях, трябвало да има рутер и оборудване в стаята, където стои човека.

Новото устройство използва една и съща антена за безжична комуникация в мобилните телефони и лаптопи. Номерът е да се блокират всички външни сигнали – Wi-Fi вълни се отразяват не само върху хората, но също така и върху стените, пода, тавана и мебелите. Освен това, тези сигнали са от порядъка на десетки хиляди пъти по-силни от тези, които се отразяват върху лицето.

Wi-Vi-устройство изпраща два сигнала, единият от които е противоположен на другия. Те се изключват взаимно, докато не се сблъскат с движещ се обект. За да заглуши шума, изследователите промени структурата на Wi-Fi сигнал, подтискайки всички нежелани отражения.

Портативното устройството е проектирано да се превърне в един от инструментите за сигурност. Например, ако човек подозира, че в храстите или зад стена има нарушител, може да го види, без да напуска сигурното си място. Wi-Vi може да се използва като детски монитор или в работата на правоохранителните органи.

Бен Томпсън бил учител, който зарязал  училището си. Роден е в Съединените щати. Освен това бил гимнастик и студент по медицина.
Американците воювали с Великобритания за независимост. На коя страна да застане Бен? На американска или на английска?
Злите езици говорят, че избрал и двете. Бил шпионин на англичаните и на американците. Нещо като двоен агент. Но англичаните никога не узнали това и крал Джордж III дори посветил Бен в рицарско звание.
Бен обичал силните предизвикателства на войната. Казвал, че не иска „да вегетира в Англия“. И какво направил?
Заминал в Бавария като съветник на правителството по военните въпроси и през 1793 г. станал министър на войната.
Като военен министър Бен скроил хитър план. По улиците било пълно с просяци, а в армията не достигали военни облекла. Бен решил да накара просяците да шият униформи. Но с какво да ги нахрани? След много проучвания установил, че най-евтината храна е рядката вегетарианска супа. Толкова се запалил от идеите си, че публикувал рецептите в готварска книга.
По-късно го осенило и второ решение. Той впрегнал войниците на работа. Те отглеждали картофите за супата, с която хранел просяците, които шиели униформите. Планът имал страхотен успех.
Умният Бен направил и много други интересни открития. Нов комин за къщите, нова готварска печка и кафеник.
Най-накрая открил и триенето. Един ден Бен наблюдавал изработката на оръдие. Цевта му била пробита със свредел. Бен усещал топлината, която се носела от оръдието. По онова време хората смятали, че топлината е невидима течност.
Бен установил, че ако се използва тъп свредел се отделя повече топлина. Затова заключил, че топлината се произвежда от свредела. Бил прав. Тъпата бургия имала грапавини по повърхността си, за това се получавало повече триене, а от там и повече топлина.