Независимо от обстоятелствата, никой от възрастните не може постоянно да бъде до заболялото си дете в болницата.

Шведския студент Линус Сандблад е разработил много мил робот за болни деца, наречен Kompis. В превод от шведски Kompis означава „приятел“.И наистина това миловидно творение е разработено, за да стане приятел на болно дете.

Kompis може да занимава детето с музика, фотография, пеене, рисуване или решаване на пъзели. В същото време се явява и средство за комуникация. Благодарение на робота възрастните могат да имат постоянна връзка с детето.

Студентът разработил робота за гледане на разболели се деца, се надява в скоро време неговото изобретение да влезе на практиката в педиатричните отделения.

Един ден Петров се отпусна и започна да разказва за студентските си години:

– Когато бях студент, имах един преподавател, които обичаше много да чете вестници. Той беше много строг, не даваше да се преписва.

Всеки от слушащите леко се усмихваше, като си спомняше за подобни преподаватели, с които се бе сблъсквал.

– Наближаваше сесията, – продължи да разказва Петров. – Моят приятел Илия Тодоров предложи, да му купим вестници. Речено сторено.

– Подейства ли номера ви? – попита Дамянов.

– Започна изпитът, преподавателят се закри с вестника и започна да чете. – Петров леко се усмихна. – От време на време той казваше: „Обръщам“. И так всеки път сам ни предупреждаваше.

– За всеки може да се намери подход. – обади се Каменов.

Не е тайна, че повечето джебчии действат в обществения транспорт. Час Пик за тях най-доброто време, когато могат да откраднат нечий портфейла или мобилен телефон.

Нима не се сещат, че хората, който използват трамваи, тролеи и автобуси, съвсем не са толкова богати?!

Често се случва да бъдат откраднати последните пари на някой пенсионер или студент.

Влади се качи в автобуса. Той беше приятен на вид младеж, но желанието да краде се бе залепило като дъвка за него и не му даваше покой. Не, че нямаше пари, дори притежаваше много повече, отколкото тези, които обираше.

Влади огледа хората и се насочи към нищо неподозиращ млад мъж. Бръкна внимателно в джоба му и незабелязано извади мобилния му телефон.

Влади поиска да се наслади на новата си придобивка, за това включи екрана на телефона. Там се появи SMS:

„Роди се!!! 15:20
3,75 кг и 53 см, щастие :)“

Това, което прочете силно разтърси джебчията. Той не можеше да остане пасивен и безучастен след това съобщение.

Върна се обратно и пусна телефона в джоба, от където го бе откраднал.

Едно десетгодишно момиче забеляза действието му и учудено го изгледа.

„Странно, – помисли си то, – повечето крадат мобилни телефони, а не ги пускат в джобовете на хората“.

Но Влади не обърна внимание на детето. Той наблюдаваше младия мъж, който току що бе слязъл от автобуса и радостно четеше SMS от мобилния си телефон.

Невероятно, но такива неща могат да се случи и в реалния живот. У този, който бе откраднал, съвестта се бе пробудила.

Доброто винаги побеждава злото!

Студентите Леон Варян и Джим Малон от университета в Уисконси направили смело предизборно обещание, за да спечелят изборите в Уисконската студентска асоциация през 1978 г.

Те обещали, че ще преместят Статуята на свободата в местното езеро Мендота.

Двамата студенти победили на изборите и през февруари 1979 г. изпълнили своето обещание, като построили за 3 дена от шперплат, метална мрежа, папиемаше и плат копие на горната част на Статуята на свободата върху замръзналото езеро.

Докато компанията BBN си блъскала главата, как да опрости взаимодействието между човек и компютър, Tomlinson решил да намери начин да оставя на човек съобщение независимо от това, дали той ще му отговори веднага или по късно.

Той много се дразнел от това, че колегите му от съседните фирми не отговарят на телефоните повиквания, защото не са били по местата си.

Тогава Tomlinson, който бил студент в Масачузетския технологичен институт решил да направи такава връзка между компютрите, че човек да може да прочете изпратеното съобщението и по-късно, но да знае, че е адресирано до него.

Така той създал електронната поща.

Най-голямото изобретение на века останало непатентовано.

Tomlinson никога не е мислил за това как да получи патент или авторско право за изобретението си, което се използва в целия свят.

В едно интервю той е заявил, че е искал само да се разпространи идеята му в света и нищо друго.

„Единственото нещо, което не очаквах е, че ще стане популярна толкова бързо“ – е казал изобретателят.