Учени от Университета в Аризона смятат, че сгъваемите хартиени литиево-йонни батерии може да решат много от проблемите на съвременната мобилна електроника.
Новият тип батерии е наистина необичаен. Този литиево-йонен акумулатор прилича на парче черна хартия, която може да се свие на тръба, да се смачка и т.н.
Освен това, учените са доказали, че „хартиената“ батерия има 14 пъти по-висока енергийна плътност в сравнение с конвенционалните литиево-йонни такива.
Но това не е всичко. Новата батерия е евтина за производство и поради своята гъвкавост може да бъде инсталиран по различни начини, като овиване с опаковъчна хартия, сгъване на оригами, разлепване по стените и т.н.
Сгъваемите “ хартиени“ батерии са полезни за електрически устройства, които трудно могат да поберат обичайните батерии в здрав пластмасов или метален корпус.
Също така, сгъваемата батерия може да бъде в основата на нов тип електроника, като например смартфони, които могат да се сгъват няколко пъти, като лист хартия и да се сложат в джоба.
За производството на нови батерии се използват въглеродни нанотръби, литиев прах и тънка пореста хартиена подложка  Kimwipes. За да се подобри адхезията на въглеродните нанотръби, учените са прибавили поливинилиден флуорид. Получената батерията показва добра проводимост и относително стабилна мощност.
Изследователите са експериментирали с различни форми. При просто сгъване на листа, съотношението на капацитета към площта на батерията расте. При сгъване 6×7 см в 25 слоя 14 пъти, общата площ на батерията е само 1,68 м.
Новият тип батерия предлага големи възможности за създаване на мобилни устройства. Сега, дизайнерите могат по-свободно да избират структурата на електрониката, както и да изготвя гъвкави устройства, тъй като днес вече има прототипи на гъвкави дисплеи.

Някои метални сплави като нитинол, състоящ се от 55% никел и 45% титан, имат памет. Тя се заключава в това, че деформираните изделия от този материал, при нагряване до определена температура, възвръщат първоначалната си форма.
Това е свързано с това, че дадената сплав има собствена вътрешна структура наречена мартензит, имаща свойството термоеластичност.
В деформираните части възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в изходното й положение.
Материалите с памет са намерили широко приложение в производството. Например, за съединителни втулки, които при много ниска температура се компресират, а при стайна се оправят, формирайки съединение, което е много по-надеждно за заваряване.

Тъкмо сте приключили с една книга и искате следващата да е подобна на нея. За това ще ви помогне новата система, която ще изгради структурата на историята на прочетеното от вас и ще ви предложи нещо подобно по стил.
Програмата е разработена от Джозеф Редингтон и негови колеги. Тя сравнява текста, обръща внимание на относителната честота на употреба на отделните думи и визуализира получените данни.
Например, ясно ще се различава глави написани от първо и трето лице в сегашно и минало време.
Инструментът е подходящ за наблюдение и координация на текста, като сценарий , статии от списания и т.н., който е написан от няколко души. Програмата не по-лошо от човек избира книгите. Когато  „чете“ произведението, тя рисува дървовидна структура, в която близки по стил части се групират заедно и лесно е да се забележи, кое парче е по-особено.
Възможно е системата да се окаже полезна за начинаещ автор. Тя ще му помогне да отстрани неравностите в стила и ще го сравни с произведенията на популярните автори. Така той може да разбере дали ще има успех на пазара или пред издателя.
Що се отнася до система за автоматично препоръки,  тя е широко известна в света на музиката,  която се основава на алгоритъма Project Music Genome. Потребителят отбелязва любими песни и групи и след това се наслаждава на предложената селекция. С новата система нещо подобно се получава и за книгите.

В средата на 19 век швейцарският профеор Герман фон Майер изследвал костната структурна глава на бедрената кост на това място, където тя се изкривява под ъгъл и влиза в ставата. Покрита с мрежа от миниатюрни костички със строга геометрична структура, тя не се чупи под тежестта на тялото, тъй като тези костички преразпределят тежестта.

Двадесет години по-късно впечатлен от това откритие, инженерът Густав Айфел измислил конструкцията на известната кула, носеща името му.

Това е един удивителен проект, който жител на Тексас е реализирал за внуците си със съдействието на специалисти от студио James Curan.

Многостепенната структура с няколко стълбища се разполага около старо клонесто дърво. Напомня замък от детска приказка.

Но това е истински дом. Той разполага с климатик и хладилник. Общата му площ обхваща 100 квадратни метра. Те са изпълнени с играчки, старинни мебели и място за игра.

Този дом за игра има даже открита тераса, където може да се поседи, когато времето е хубаво.

На чардака със стъклопис на прозореца можеш да се отпуснеш през деня и да останеш и за нощуване.