Тя се състои от 216 еднакви сферични неодимови магнити. Неодимът е сплав на желязото и бора.
Различните конструктори се състоят от сфери с диаметър от 3 мм до 10 мм, покрити с никел, за защита от надраскване.
Името на играта идва от това, че първоначално магнитите се оформяли във вид на куб 6x6x6. Тази структура се поддържа само от магнитното поле и лесно е да се разрушава, така топките се пръскат хаотично, а след това се възстановяват по форма на куб. Това е
основната задача на играчката като главоблъсканица, решаваща се по различни начини.
Авторът на неокуба е икономистът Крис Реда, възпитаник на университета в Питсбърг.
Този вид игра се използва като средство за освобождаване от стреса, развитие на творчески умения, пространствено мислене и фини двигателни умения.
По-късно много фирми са създали подобни играчки под различни имена.
Архив за етикет: стрес
Семейните кавги пречат на развитието на мозъка на детето
Изследователите са заключили, че семейни проблеми могат да се отразят негативно върху развитието на мозъка на детето.
Д-р Николай Уолш от Университета на Източна Англия в резултат от експериментите доказал, че у тинейджърите, които са имали проблеми в семейството до 11 години, се наблюдава намален малкия мозък, който е отговорен за усвояването на уменията, преодоляване на стреса, както и сензорно- моторния контрол. Намалената площ на малкия мозък може да доведе и до психични разстройства.
Детето ще живее
Това беше наистина подтискащо. Блъснато бебе в количка . Открадната кола. Избягал от местопроизшествието шофьор. Полицията го залови чак на 100 километра от мястото произшествието..
Бебето беше откарано в интензивното в критично състояние и не се знаеше дали ще оживее. Родителите не бяха разгневени, а сломени от мъка. Те само стискаха ръцете си пред входа на отделението и хапеха безпомощно устни.
И като си помисли човек какви хора има само. След като мине всичко той ще продължи да си живее все едно нищо не е станало. А момиченцето беше само на осем месеца. Утре може и да го няма.
– Такъв човек трябва да го затворят до края на живота му. Да го заключат и да захвърлят ключ някъде, – мърмореше един от санитарите.
Умиращо бебе, колко много мъка и стрес.
Лекарят излезе спокоен и усмихнат:
– Да, – каза той, – детето ще се оправи и ще живее. Влезте да видите колко е жизнерадостно. Усмихва се на всички.
Детето им ще живее. Родителите бяха развълнувани. В очите им образите се размазаха от нахлулите там сълзи.
Семейните кавги водят до смърт
Ако човек вярва, че партньорът не го подкрепят, тогава е доста вероятно да развие сърдечно-съдови заболявания, предупреждават сътрудници на Университета в Юта.
Оказало се, че ако партньорът понякога подкрепя, но и често разстройва другия, се достига високо ниво на артериална калцификация.
Учените са интервюирали 136 възрастни двойки, средна възраст – 63 години, а продължителността на брака – 36 години, оценявайки общата удовлетвореност на брака и нивото на оказаната поддръжка.
Приблизително 30 % от хората считат партньора като източник на подкрепа, а за 70 % от тях най-напред партньора оказвал поддръжка, а след това се отказвал да играе тази роля.
Сканирането с помощта на компютърна томография показало състоянието на коронарните артерии на участниците в проучването. След кавга мъжете обикновено отивали в казиното, за да играят американска рулетка.
Най-високи нива на калцификация били записани, ако и двамата партньори смятали другия за не отговарящ на очакванията им. Това, очевидно, променя отношението на хората един към друг, повишава нивото на стрес, засяга сърцето и кръвоносните съдове. Но ако така мисли само един от партньорите, рискът е значително по-нисък. Ефектът не зависи от пола на индивида.
Лошите отношения с родителите допринасят за напълняването
Американски учени са установили, че лошите взаимоотношения с родителите допринасят за затлъстяването.
Изследвани са 427 деца и взаимоотношенията им с родителите.
В частност, учените са установили, че в семейства, в които децата и родителите са формиралии лоши отношения, често е налице ситуация, в която децата са със затлъстяване.
Според изследователите, стреса допринася за преяждането, а „оскърблението“ и негативните емоции превръщат всичко изядено във вредни продукти.