Таксита са се появлии преди няколко века, и затова през цялото това време са се натрупали много интересни събития и факти за тях.
Таксиметров шофьор, който работил в един от градовете на САЩ, в края на деня, намерил в колата си торба, пълна с диаманти! Тяхната стойност се оценявала на 350 000 долара. Но, колкото и странно да звучи, съвестният гражданин на Съединените щати дори не помислил да ги вземе за себе си, а решил да намери собственика на това съкровище. И го е направил. Оказало се, че собственикът на бижута е майстор бижутер от Ню Йорк, който бил толкова щастлив, че се е върнало богатството му, че подарил на шофьорът на таксито диамантена гривна и парична награда. Но както герой сам признал, щяло да бъде много по-хубаво ако на своя адрес получил само думи на благодарност.
Таксиметров шофьор, който живеел в Индия, предоставял услуги за превоз на хора, само на заден ход. Представете си, че сте извикали такси и колата ще ви кара назад. Туристите и местните жители оценили модерният стил на шофиране, така популярността на тази услуга се увеличила драстично. По-късно се оказало, че този стил на каране е възникнал по случайност. На този човек в колата му се счупила скоросната кутия. Колата просто останала на задна скорост и не можела да превключи на друга. Таксиметровият шофьор не можел да измисли нищо по-добро, освен да превозват пътниците назад Той решил да провери каква ще бъде реакцията на хората, които возил по този начин, а тя била положителна. След това шофьорът не бързал да отстранява повредата в колата си.
Знаете ли къде е най-голямият паркинг за таксита в света? Той се намира в Мексико Сити. Там има повече от 60 000 автомобила. Що се отнася до Китай, около 35% от всички таксиметрови шофьори са жени. Все пак, ако имате нужда от евтино, работещо денонощно такси с жена шофьор, знайте, че това е почти невъзможно да се намери.
В едно от такситата в столицата на Чили съществува най- необичайното такси. То е оцветено като крава. Седалките в него са оформени като виме, а когато шофьорът натисне клаксона се чува кравешко мучене.
В света има много странни и смешни неща. Зашеметяващи невероятни събития могат да ви се случат навсякъде, включително и в таксито.

Кое можем да наречем сценарий на живот ни?
За сценарий на живота можем да считаме това, което човек „още в детството си планира да извърши в бъдеще“.
Тъй като малкото дете не е в състояние да подреди приоритетите си, то неговите планове се раждат под влияние на родителите му. А те често оформят детето си по свой образ и подобие. Момичетата наблюдават майките си, попиват привичките им, стилът и начина на общуването им, и буквално ги копират.
За момчетата, такъв пример на подражание е бащата. Е разбира се и родителските гени, които също влияят на пътя на индивида.
Това означава ли, че от нас в живота практически нищо не зависи и ние всички сме заложници на някакъв натрапен сценарий?
Нашият живот може да се раздели на няколко психологични етапа.
До пет години ние изпитваме доверие към това което ни обкръжава, живеем интуитивно. До десет години сме влюбени във възрастните. Струва ни се, че те са всемогъщи и знаят абсолютно всичко. Те за нас са съвършенни, образец на мярка за добро и лошо, безпорен авторитет и идеал. Тук се случват понякога и трагични ситуации, когато родителите налагат своите правила на детето, които са му чужди относно разбирането му на света. На 12 години вече сме разочаровани от възрастните, до 14 години преживяваме самотата и имаме чувството, че никой не ни разбира, а след това критикуваме принципите и насоките на нашето наследство и започваме да ги проверяваме.
Често се случва да спрем на етапа създаване на семейство и спираме да се развиваме като личности, тогава копираме и наследяваме родителския сценарий.
Как можем да изменим сценария?
По-добре късно, отколкото никога. Само желанието да изпълним несбъднатите си мечти, ни карат да осъществим своите планове. Именно своите, а не тези, които са предписани за нас по наследство.

Докато пресичаше улицата Лена забеляза мъж по лицето, на който стърчаха някакви железа, като бодли. Той се препъна в ръба на тротоара, залитна и падна на едно си коляно на паважа.

Лена му помогна да се изправи. Когато се изправи забеляза, че дънките му се бяха скъсали. Усмихна се и каза:

– Благодаря!

– Добре ли сте? – попита го загрижено Лена.

– Нищо ми няма, само малко скъсах дънките. Но днес плащат доста пари за скъсани дънки, а на мен ми дойдоха безплатно.

Лена се усмихна. След като огледа лицето му го попита:

– Какви са тези метални остриета върху лицето ви?

Той прие спокойно любопитството ѝ, без да се дразни.

– Пиърсинга по лицето ми ли? Това са моите бижута.

– Бижута? – Лена беше озадачена.

– Вие жените носите украшения, аз също. На мен ми харесва така. Това показва, че не ми пука.

– Не ви пука? За какво?

– Не ми пука какво мислят хорат. Имам си свой собствен стил. Не нося никаква униформа, това съм си аз самият.

Лена се усмихна. Хареса ѝ прямотата му.

– В униформите няма нищо хубаво. Но в старанието си да избегнете традиционната униформа, дали не стеси навлекли някоя друга, новоизмислена?

– Значи съм като всички останали, които имат пиърсинг? – малко тъжно каза мъжът.

Никола Тесла според повечето оценки се смята за един ексцентричен учен. Много от неговите изобретения са водещи в науката и техниката. Като символ на „луд гений“ може да се приеме не само неговата електрическа машина, но и наличието на буйно въображение и ексцентричен стил.
Сега всяко невероятно изобретение се възприема от нас като обикновенно явление, като каталог на онлайн магазин, например.
Тесла е имал доста безумни изобретения.
Например, машина способна да предизвика земетресения. Тесла я нарекъл генератор на колебанията. Тази машина разтърсвала не само сградата, в която се намирала, но и всичко наоколо.
Въпреки теглото си самото устройство можело да се настрои на такава честота, че и най-голямото здание може да се залюлее и да се разпадне.
Самият изобретател разбил своя генератор с чук, осъзнавайки неговата потенциална опасност.

Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България голяма част от гражданите се заселват в трудно достъпните части на Балкана.
Сред тях е младата болярка Божана, която избира за своя убежище мястото, на което в момента е село Боженци. Синовете на болярката започнали да търгуват.
С течение на времето селото се разрастнало и през периода на Възраждането се превърнало в главно кръстовища за търговците от XVIII век. Основно от там се продавали кожа, вълна, восък и пчелен мед.
Близо до единия край на селото е запазен римски път за Габрово, а от друга страна  започва пътека за Трявна.
След Освобождението се създават фабрики, които конкурират местните занаятчии и селото започва да запада.
През 1962 г. започва реставрация на някои къщи, а също и цялостното възстановяване на селото.
Боженци е обявено за Архитектурен-исторически резерват от 28-ми януари 1964 г.
Селото е запазило възрожденска си архитектура, има забрана за строеж на сгради, които не са в унисон със стила на селото.
Тъй като жителите на селото по време на турското робство са били богати, повечето от къщите са двуетажни. Първият етаж се е използвал за магазин или работилница, а на втория живеели собствениците.