В едно село дошъл и останал да живее един мъдър старец. Той обичал децата и прекарвал много време с тях. Правел им подаръци, но те били много крехки.
Колкото и да се стараели децата, новите играчки често се чупели. Децата се разстроивали и плачели. Минало известно време и мъдрецът отново подарил играчки на децата, но те били още по-крехки.
Веднъж родителите не издържали и отишли при мъдреца:
– Ти си мъдър и желаеш само добро на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Те се стараят много, но играчките се счупват и те плачат. А играчките са такива прекрасни, че не може да не се играе с тях.
– Ще минат години, – усмихнал се старецът, – и някой ще им подари своето сърце. Може би, това ще ги научи, да се отнасят към такива безценни дарове много по-внимателно.

Един баща изпратил сина си да учи в друга голяма страна. Той се изучил и станал голям велможа. Забогатял и добил много приятели. В натоварения си живот той нацяло забравил баща си.
Минали години и сътрудниците му престанали да го слушат, а и богатството му започнало да се пръска неизвестно къде. Когато нещата започнали да вървят още по-лошо, синът изпратил хора за съвет при баща си.
Когато те отишли при старецът, той работел в градината си. Отсичал старите дървета и на тяхно място засаждал нови. Пратениците предали молбата на сина, но старецът мълчал. Молбата била повторена, но  старецът  отново си замълчал. Когато хората решили да си тръгват, възрастния човек казал:
– Достатъчно е да разкажете на сина ми с какво се занимавам в градината.
Те занесли на сина тези думи от баща му. Той разбрал тайният им смисъл и отделил от работата си подмазвачите, мързеливите и заможните. На тяхно място наел млади и активни хора. Работите му се подобрили и той отново забогатял. Прибрал баща баща при себе си и го почитал много.