В нашата памет може ли гладко да се натрупа цялата информация, предоставена от сетивата ни?
Изследвания и експерименти проведени от психолози показват, че това не винаги е възможно. Не винаги паметта на човека е способна достоверно да възпроизведе получената от нея информация.
По време на един такъв експеримент на участниците е бил показан диапозитив. На него имало вагон в метро. Във вагона пътували двама човека, един чернокож и един бял. В ръката на белия човек имало испански сгъваем нож.
Експериментът се е извършил така. На един от групата е показан диапозитив. Той по памет е трябвало да разкаже за видяното на друг, а той на друг и т. н., докато описанието достигне до последния от групата.
Изследователите се убедили, че в паметта на участниците стават интересни и разнообразни изменения на информацията. Ножът сменил собственика си, даже се появила и възможна жертва. Ето как звучало описанието на последния участник, когато то стигнало до него: „Във вагон от нюйоркското метро, който вървял по улица Портленд, се намирала еврейска жена и чернокожо момче, което държало испански сгъваем нож“.
В друг експеримент на групата участващи бил прочетен списък от  думи: сън, уморен, събуждам се, креват, нощ, отдих, хъркане, безсъние, одеяло. Когато помолили участващите в експеримента да възпроизведат по памет някои от думите, болшинството добавяло думата „спя“, която изобщо не фигурирала в списъка, но всички били убедени, че тя се намира там.
Дори постъпващата информация да се запомня достоверно, в някои случаи тя все пак ще бъде изкривена.
В момента, когато стане изкривяването, започва процес на кодификация. Процесът на кодификацията позволява да се съхранява и след това да се възпроизвежда информация с по-голяма прецизност и икономия. Кодификацията е активен процес, включващ цялата система от умствената дейност на човека. С помощта на умения и стратегии нашия мозък реагира на нуждите и ценностите ни. Тези лични фактори, понякога до неузнаваемост променят информацията.

Веднъж в училище учителката поискала от децата да запишат в тетрадките си, кои са според тях седемте чудеса на света. След малко умувания и размишления в списъка попаднали: Египетските пирамиди, Тадж Махал, Големия каньон, Великата Китайска стена, Римския колизеум, храмовия комплекс на град Петра в Йордания и древния град на инките Мачу Пикчу в Перу.
Когато списъците били събрани учителката забелязала, че едно момиченце още не е предало своя лист. Тя я попитала:
– Имаш ли някакъв проблем в съставянето на списъка?
Момичето отговорило:
– Да, малко. Не мога да запълня списъка… в света има толкова много чудеса.
– Добре, – казала учителката, – покажи ми какво си написала и тогава може би ще мога да ти помогна.
Момичето помислило малко и казало:
– Седемте чудеса на света са: да виждаш, да чуваш, да докосваш, да опитваш, да чувстваш, да се смееш и да обичаш.
Настаналата тишина в класа била такава, че можело да се чуе и дишането.
Всичко, което щедро ни е подарено от нашия милостив Отец, ние възприемаме като нещо дадено, но това са чудеса в света!

Двама австралийски пътешественици са попаднали в списъка на покорителите на Антарктида. За първи път те са достигнали Южния полюс на ски.
Пътешествието им е продължило три месеца.
Джеймс Катрисън и Джастин Джонс са преминали 2270 км преодолявайки умората и появяващите се от недостиг на сън и храна халюцинации.
Ентусиастите са достигнали Южния полюс на 31 декември.
По време на пътешествието те са се срещнали с големи снеговалежи, ветрове духащи със скорост 20 км/ч и температура под минус 25 градуса.

Човекът в униформа, мръзнещ по пътищата, проверяващ околните е най-нисшето звено на корупцията. Зад всеки инспектор от пътна полиция има цяла сурия началници. Те седят в уютни кабинети и дават списък от кой по колко трябва да се „изземе“.
Те просто събират данък от подчинените си, а ги обезпечават с безнаказаност за извършените престъпления. Така страхът, че ще загубиш всичко, ако вземеш подкуп, изчезва особено за тези, които „изпълняват служебния си дълг“. Системата е устроена така, че се стимулират служебни лица да вършат престъпления.
Корупционата система е принципно устроена така, че сама се саморегулира, самоорганизира и притежава фантастични способности да се адаптира към неблагоприятните условия.
Невероятно, но тя е развила и имунитет. Незабавно отхвърля чуждото тяло. Честният служител не може да оцелее в тази система, той е като черна овца в стадото. Дори да остане месец или половин година, ще си тръгне неиздържайки на неприязанта на съслужителите си, поставени от някой „свой“ по-горе. Така подмазвачите и подлизурковците градят кариера.
А сега кажете как да се излекува такава система? От която и страна да започнеш да чистиш, нищо няма да излезе. Всяко звено от системата е така затлачено, че трудни ще го помръднеш.
Невъзможно е да се заменят „лошите“ чиновници с по-добри, защото такива няма. Всичката тая мръсотия се е натрупвала с години и ако трябва да се изчисти, сметищата на страната няма да ни стигнат.
Ако пробваме да уволним пияниците, глупавите, наглите… никакъв резултат няма да има. Но дори и да унищожим всеки корумпиран, от къде ще вземем честни хора с горящи сърца, необременен мозък и чисти ръце. Корупцията е като заразна болест, докопа ли се човек до възможността да „взема“ иди го поправяй вече.