Провеждала се голяма конференция на производителите на бира. В края на деня, всички президенти на пивоварни компании решили да отидат да се почерпят в бара.

Президентът на „Budweiser“ поръчал Bud, президент на „Милър“ – Miller Lite, Адолфо Курс поискал Coors и т.н. Списъкът бил много дълъг.

Когато сервитьорката попитала Артур Гинес:

– Вие какво ще пиете?

За голямо учудване на всички господин Гинес поръчал:

– Coca-Cola!

– Защо не си поръчахте „Гинес“? – попитали го колегите.

– Ха….Щом вие не искате да пиете бира и аз няма да поръчвам такава.

Това е последното идване на училище, за се дразни всеки закъснял с прозвището „сънливия Томас“.

Празника на св. Тома се чества в Холандия на 21 декември, това е най-краткия и най-тъмния ден на годината. Този ден е последния в училище преди Рождественската ваканция.

През този ден в училищата се практикува много интересна традиция. На 21 декември всички ученици се стараят да дойдат, колкото може по-рано на училище. Всеки, който пристигне си пише името на дъската.
А този, чието име е последно в списъка, цял ден ще го дразнят, като го наричат „сънливия Томас“. В този ден е срамно да се спи много.

Даже учителят се страхува да закъснее този ден. Причината не е, че ще бъдат мъмрени от началството си за това за това, а защото ще бъдат провъзгласени от своите ученици за „сънливия Томас“.

Обикновено на този ден да се сложи край на всяка основна подготовката за Рождество. Според народните вярвания се твърди, че Рождество идва заедно с Тома.

Нощта на 21 срещу 22 декември е най-дългата в годината и се нарича „нощта на двата хляба“. В тази нощ успяват да направят две печения подред.

Интересно е да се отбележи, че в тази нощ излиза известния черен рождественски хляб във вид на звезда.

Въпреки, че не е традиционна микро нация, Християния има право да бъде в списъка на самоуправляващите се области с малочислено постоянно население.

Този град е създаден през 1971 г. на една изоставена военна база в Копенхаген от философи, мечтатели и хипита с амбицията за изграждане на едно свободно общество.

В зависимост от лицето, с което общувате, Християния е първото в света напълно функциониращо анархистко общество или район залят от заселници и наркотрафиканти.

„Градът“ заема площ по-малка от един квадратен километър, а неговите граждани плащат данъци и комунални услуги в Копенхаген.

Но в същото време жителите му твърдят, че имат свой собствен набор от закони и обществени услуги.

През месец Елул до Йом Кипур, евреи се събудят преди зазоряване, за да се четат специални молитви, наречени Слихот. Думата Слихот означава „прошка“.

Молитвите са особен списък от грехове и престъпления, които са записани по азбучен ред, за да освежат паметта.

Евреите съжаляват за всички извършени нарушения през изминалата година.

Целта на молитвата за прощение е, да не се затъва в негативни мисли, но да се измени поведението през настъпващата година.

Проследявайки своите грехове по азбучен ред, евреите продължават да произнасят превъзходствата на Бога, отново по азбучен ред.

Един от най-известните химни през Елул се нарича Адон HaСлихот.

Той съдържа 22 различни атрибути на Бога от „алеф“ да „тав“. Ето и първата строфа:

אֲדוֹן הַסְּלִיחוֹת – א „Адон HaСлихот – „Владика на прощението“
בּוֹחֵן לְבָבוֹת – ב „Бoхeн левавот – „Проверяващия сърцата“
גּוֹלֶה עֲמוּקוֹת – ג’  „Дълбочина на Откриващия се“- „Голeх Aмукот“
דּוֹבֵר צְדָקוֹת – ד „Довер Цдакот“ – „Изричащ истината“

Американците много високо ценят времето си.

– Ние сме роби на времето, – казват те.

Разглеждат го като нещо реално и материално. Те го отчитат като бюджет, икономисват го и го харчат, крадат и убиват го, съкращават и се отчитат за него, даже му определят цена.

Времето за тях е скъпо струващ товар.

Тъй като американците високо ценят времето, те много негодуват срещу тези, които го губят или без всякаква причина им го отнемат от тях лично.

Повечето американци си правят списък, в който уточняват кога и какво ще правят, по часове и минути. Във връзка с това, те се стараят максимално да го икономисат. Предпочитат да ползват факсове, телефони, електронна поща, а не лични срещи и контакти, които отнемат много по-малко време.

В другите страни такова водене на бизнес не се смята за приемливо.

В САЩ окончателното договаряне, по правило, се подписва лично.

Американецът се стреми да реши всеки възникнал проблем, колкото се може по -бързо, по-просто, да не кажем дори примитивно и не с бавни, но достъпни за тях начини.