Учени са установили, че кучета познават лицето на собственика си на снимка.
Финландски учени провели експеримент, в който те наблюдавали не само поведението на кучетата, но също така и движението на очите им. Установило се, че „приятелите на човека“ отличават на снимка познатите хора. Освен това, домашните питомци концентрират погледа си върху очите на познатия човек или своя собственик, запечатани на снимката.
По-рано беше установено, че кучетата могат да различават цветове и дори нюанси на яркост, противно на мита за черно- бялото зрение.
През октомври тази година, американски експерти са направили класация на най-интелигентните кучета, в които влезли 10 породи. Най-умната порода се е оказала бордер коли. Кинолозите признават, че тя е най-съобразителната, най-работоспособната и най-активната. Притежава невероятна интуиция. В тази класация са влезли немската овчарка, бладхаунд, бигъл, лабрадор ретривър, нюфаундленд, белгийска овчарка, сибирското хъски и австралийската овчарка.

Хората заловили крадец, който искал да открадне един кон. Собственикът искал да се научите как се крадат коне. За това казал на крадеца:
– Ако ме научиш как се крадат коне, ще те пусна на свобода.
Крадецът се съгласил:
– Гледай – казал му той, –  и се учи!
Бързо оседлал коня,  развързал го от гредата, скочил на седлото и като вятър се понесъл. Конят като стрела полетял към планината. Крадецът едва успял да извика:
– Ето така се прави! Желая ти здраве и дълъг живот.

Съществува правило, че разговори на тоалетна тема не трябва да се водят на масата, за да не се разваля апетита. Въпреки това, собствениците на новооткритото кафене в Лос Анджелис, изглежда, не мисля така. Те са отворили първия снек-бар в страната, посветен на тоалетна тематика. На посетителите се предлагат тоалетни чинии, вместо столове, а менюто включва изпражнения.
Новооткритото кафене е наречено „Magic Restroom Cafe“. Всичко, което заобикаля клиента, е посветено на тоалетните и естествените човешки нужди. Освен, че столовете са тоалетни чинии, храната се поднася в съдове неподобаващи тоалетни и биде.
Но големият шок очаква гладните клиенти, когато отворят менюто. Вместо обичайните супи или пържоли ги чакат „ориз с златни изпражнения“, шоколадов десерт „черни екскременти“, “ нещо, с миризмата на екскременти „, “ окървавено номер две „. Най-доброто ястие много критици, наричат „миризлива тофу“.  Какви са шансовете за успех на такова кафене е твърдят трудно да определят дори и експерти.

В младостта си Шуман бил майстор на различни забавни и невинни пакости.
Един ден на път от Лайпциг към Хайделберг на Шуман му се искало да посвири на пиано. Без да се колебае той отишъл в най-скъпия музикален магазин и казал:
– Аз съм иконом на младият английски лорд …., – и Шуман назовал първото име, което му дошло наум. – Лордът желае да си купи най доброто пиано.
Зарадваният собственик предложил на Шуман да опита най-доброто му пияно, с което композиторът веднага се заел. На този инструмент изобщо не го удовлетворил, след което на Шуман предложили друго, така изпробвал няколко пияна.
Така той свирел три часа, обиколен от  одобряващи и аплодиращи зяпачи. Когато се насвирил композиторът поблагодарил на собственика на магазина и му казал, че след два дена ще му даде отговор, дали лорда ще купи някое пияно.
Но след два дена Шуман бил вече далеч от там.

Платното е индетифицирано от преподавателят във университета на Виена Артур Розенауер.
Картината изобразява възкръсналия Христос, стоящ отгоре над затворената гробница. В лявата си ръка държи знаме с изображението на кръст, а с дясната благославя. Розенауер е изненадан от това, че картината толкова добре се е запазила. Той е обърнал внимание на изобразеното небе на картината.
Розенауер датира картината около 1511 година. Той предполага, че картината може да бъде изписана по поръчка на Братството на Светото Причастие.
В момента картината е в частна колекция в Европа. Името на сегашния собственик не е разкрит. През XIX век, според учения, платното е принадлежало към семейството фон Бюлов. Бернхард Генрих фон Бюлов, райхканцлер на Германската империя за периода 1900-1909, съхранява картината у себе си до смъртта си. Следващите собственици на картината преди Преди Втората световна война са го транспортирали до Южна Америка, а доскоро тя е била съхранявана в уругвайската столица Монтевидео.