Повечето хора гледат на пикселизираните изображения с досада и се дразнят от тях, но Сюй Дун Хан ги смята за източник на вдъхновение.

Художникът от Тайван създава зашеметяващи дървени скулптори, като старателно издълбава отделните кубчета, така че те да излязат от границите на основната композиция.

Разбира се работите на Хана изглеждат странно, но трябва да признаем, че му се отдава илюзията за пикселизация.

Своя любим метод художникът успешно е приложил в една от последните си работи, изобразяваща водолаз. Дървените „пиксели“ представляват водата, обграждаща водолаза.

Хан вече няколко години активно публикува снимките на своите скулптори, в които традиционната дърворезба прекрасно е съчетана със съвременните модни тенденции.

Даже и спокойната вода крие много опасности. Просто ние сме свикнали да не забелязваме това, което не виждат очите ни.

Момче решило да направи снимка на странните вълни и само не разбрало, как се оказало в смъртна опасност.

Близо до южното крайбрежие на Франция е разположен малък остров Овк. Той е известен с необикновените си квадратни вълни, които възникват неочаквано и така изчезват.

Повечето от туристите са наясно с опасността. Работата е там, че тези вълни се формират на границата на топлите и студените течения.

Такива вълни влачат и поглъщат човек под водата, като фуния.

Жегата прогони хората от улицата и събра старците в селската кръчма. Всеки от тях седнал пред чашката си, можеше да философства по злободневните теми.

Дядо Костадин пръв повеждаше хорото, той не мълчеше пред неправдите.

– Личният ми доктор ме изпрати в Здравната каса, – започна дядо Костадин, – да си направя снимка на главата.

– Че какво ѝ е на главата ти, – реши да се пошегува Сава, – гледам я на раменете ти стои.

– Нещо ми пищи в тая пущина, – оплака се Костадин, – сякаш бръмбари щъкат из нея.

– Е, какво направиха ли ти снимката? – попита загрижено Захари.

Костадин сякаш не чул въпроса продължи:

– Ходили ли сте в Здравната каса? Лъскави плочки по пода, бели стени, климатик, кафемашина, компютри бръмчат из стаите, а пред тях седнали бая хора.

– Така било и на Запад, – намеси се Йордан.

– Пратиха ме на втория етаж в една стая, – продължи разказа си Костадин. – Чукам на вратата и влизам. Там едно младо докторче и две жени, сигурно негови колежки ме гледат учудено. „Баш сега ли намери да дойдеш, старче“, – казва ми гневно младия мъж. Питам го: „Че какво му е на сегато?“ „Сега , – троснато каза докторчето, – сме в почивка“.

– Какъв народ само се е навъдил, – навъси чело Ставри.

– Ти остави това, но на всичко отгоре ми се скара: „Излез отвън и ще почакаш още пет минути“, – пусна една полуусмивка Костадин върху набразденото си от бръчки лице. – Влязох след пет минути, докторчето гледа бележката ми от личния ми лекар и казва: „Трябва да ти се направи снимка на главата? А знаеш ли колко струва това фото?“ „Колко?“ – питам го аз. „Сто лева“ – и ми се усмихна предизвикателно.

– Брей, че ние с нашите пенсийки ….. , – скочи Сава. – Ако дадем сто лева, какво ще остане за лекарства, храна, да не говорим за другите неща.

– Е, направи ли си снимка на главата? Докторът видя ли какво ѝ е? – заинтересува се живо Захари.

– Като чух цената, – наведе глава Костадин, – прибрах си хартийката от доктора и си дойдох.

– А, главата ти? – попита Йордан.

– Бръмчи си, – въздъхна Костадин. – В последно време започна нещо трещи в нея.  Какво да правя? Така ще е докато ме изкарат напред с краката ……

През юни 2004 г. всеки абонат на либертарианското списание Reason, с тираж 50 хиляди екземпляра, получил персонализиран брой.

На корицата били написани името и фамилията на абоната, а също и спътникова снимка, къде се намира неговия дом.

По този начин списанието е поставил въпрос пред читателите си: Колко са уместни широките пълномощия на правителството за събиране на лични данни?

В Нова Зеландия живее единствена по рода си птица киви. Тя не живее никъде другаде, следователно е ендемична за острова.

В Нова Зеландия са много горди с този факт, за това са поставили на емблемата на страната си киви.

Този, който чуе гласа на тази птица, изобщо няма да попита защо са я кръстили така. Всичко е много просто, тя вика: „Ки-ви! Ки-ви!“

Това необичайно създание има доста невзрачен вид: тялото му има малка крушовидна форма, покрито е сиви пера, подобни на гъста козина, има два крака и дълъг клюн.

Трудно е да се види киви, защото е нощна птица и живее в дупки.

Кивито не е съвсем малка, както си мислим. Тя има размерите на наша кокошка. Тази птица има криле, но те са много малки и са рудиментарни останки  с дължина не повече от пет сантиметра. За това те не се виждат, под перата на птицата.

Ако погледнете внимателно снимката, че разберете защо плода киви е получил такова име, те с птицата киви са много сходни на външен вид.