Деветнадесет годишната Айша Мухамадзаи е известна по света, след като снимка с обезобразеното ѝ лице без нос се появи на кориците на „Time“.
Това момиче, чийто съпруг отрязал носа и ушите ѝ, се превърна в символ на подтисничеството на жените в Афганистан.
Тя избягала по време на войната разкъсваща страната ѝ. Три години след случилото се тя има ново лице и живее спокойно.
Раните на Аиша зарастват, но тя едва ли ще забрави това, което се е случило с нея.
– Всеки ден ме оскърбяваха. Моят мъж и семейството му ме биеха и морално и физически. Когато стана непоносимо, аз избягах, – разказва момичето.
– Бях заловена и изпратена в затвора за 5 месеца. Когато излязох от там, ме върнаха обратно на мъжа ми. Една нощ ме отведоха в планината. Вързаха ръцете и краката ми. Казаха, че за наказание ще ми отрежат носа и ушите. А след това го направиха.
Днес Аиша живее в САЩ в своето ново семейство, което се грижи за нея, като за родна дъщеря.
– Искам да кажа на всички жени, които страдат от обиди, побоища и унижения, бъдете силни. Никога не се предавайте и не губете надежда. –  казва Аиша.
Лекарите са поставили надуваема силиконова раковина под кожата на девойката на челото ѝ и постепено са я пълнили с вода, за да разширят кожата и да получат допълнителни тъкани за следващите присаждания. Наложило се е да се вземе кожа от ръцете ѝ и да се присади на лицето ѝ.
През декември Аиша е претърпяла 4-та операция, която е продължила 8 часа. Хирургът казват, че тази операцията е някъде по средата на реконструкцията на лицето на момичето.
Основната част на операцията засягаща носа на момичето е завършена, сега предстоят няколко „козметични“ операции, за да се предаде нова форма на носа и да се направи, колкото се може по естествен. Едва след това предстои  операция за възстановяване и на ушите.

Често мърморим, когато на пътя ни изникне изкуствена създадена издатина, която шеговито наричаме ‘легнал полицай“.
Но китайския метод  за спазване на скоростта, съблюдаване на знаците и забраната за движение на камиони на дадени участъци надминава всяко от очакванията.
Погледнете снимката. Едва ли ще се зарадвате на новоизобретените извивки, но това давало резултати. При тези нововъведения има забрана за движение край пътя.
И както всяко нещо и този новоизмислен метод има своите недостатъци. Една от тях е, че ако автомобил се повреди, той напълно ще задръсти пътя.

Не веднъж местните жители са виждали четириметрови змии-мутанти. Хората от  село Вербилово виждали в гората огромни влечуги достигащи дължина 4 метра.
Скоро един младеж успял да убие една от змиите. На снимката ясно се вижда окаченият мутант на дървото.
Някои твърдят, че това е може би фотомонтаж.
Но местните твърдят, че ако попаднеш на изоставения полигон, където те събират гъби и орехи, там можеш да срещнеш тези чудовища.
Говори се, че това не са никакви змии. На главите им няма никакви жълти кръгове или други характерни белези за този род влечуги.
Ако това не е следствие от биологичен експеримент, а резултат от това, което изхвърляме от нашите домакинства, би трябвало да се замислим по въпроса: Какви продукти създаваме и до колко те са безвредни за самите нас?

„Фотографията е най-мощното оръжие на света“ е казал фотокореспондентът  Еди Адамс. И не е сбъркал. За потвърждение можем да приведем историята свързана с тази снимка.
През 1968 г. фотографът е получил Пулитцеровска награда за снимката, на която е изобразен арестуван с белезници и офицер, стрелящ в главата му. Тази фотография окончателно е изменила отношението на американците към войната във Виетнам и е изиграла не малка роля за нейното приключване. За съжаление световната общественост видяла тази снимка първоначално без описание.
Всъщност офицерът е капитан  от  „воини на отмъщение“ на чиято съвест лежат стотици смъртни случаи на цивилни граждани.
Както се изяснило по-късно, на офицера от снимката е лепнато клеймо на жесток убиец, което е унищожило целият му по нататъшен живот. Защото му отказвали да го лекуват в болницата, не му давали да работи, а дома и ресторантът му, който се опитал да открие, постоянно е атакуван от вандали.

В Сливен се говори, че преди Освобождението българските хайдути и революционери са били обесвани на известното дърво Стария бряст.
Но това е неточно.
За масова бесилка на поборниците е служела една круша с много разперени клони. Съществува автентична снимка на това дърво с обяснителен надпис, направена през 1888 година.
Тя се е намирала някъде около входа на сегашната сграда на съвета.
На Стария бряст е имало обесени, както и на почти всички дървета по улиците, само през Освободителната война, при отстъплението на турската армия след погрома на Сюлейман паша.