Домът, в който е подписан Санстефанският мирен договор, вече не съществува. Показва се един остатък от дувар, който сега се намира под малък паркинг в центъра на истанбулския кв. “Йешил кьой”.

Това била руина от дома, където са положени подписите под документа. Тази част се забелязва и на прочутата снимка на румънския придворен военен фотограф, чеха Франц Душек.

На пожълтялата фотография се виждат строени войници пред красива къща. Ако попитате стари цариградски българи, те ще ви кажат, че там е подписан договорът, но тази къща вече не съществува.

Но не в тази къща е подписан договорът. Тази сграда действително има историческа стойност, защото там е бил настанен главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, брат на императора Николай Втори.

Там е бил и неговият щаб. Тази къща е била на Аракел Дадиян, арменец, чието семейство от векове еслужело при турските султани.

Но ето каква е действителната картината, сглобена от спомените на тримата съвременници на станалото в Сан Стефано. Великият княз Николай Николаевич и свитата му пристигат в Сан Стефано на 12 февруари 1878 г.

Търсят представителна къща и отсядат в дома на Аракел Дадиян. Той е арменец, макар че Заур Магриев твърди, че е грузинец от Мингрелското княжество, чиито велики князе са носили името Дадияни.

За граф Игнатиев и останалите се търси друга къща. В нея са протекали сложните преговори с турците. В къщата е трябвало да има условия за работа, маси, столове, пособия за писане.

Нещо, което не се е намирало във всеки турски дом през тези години. Така стигат до къщата на някоя си г-жа Нериман. Тя е била на крайбрежието, на по-малко от километър от конака на Аракел Дадиян.

Тази къща е интересната за нас, българите. В нея на 19 февруари е подписан договорът. В мемоарите си граф Игнатиев разказва как мудните преговори най-накрая приключили.

През целия ден князът настоявал да бързат и да подпишат договора точно на този ден, когато в Русия честват годишнината от възкачването на императора, неговия брат, на престола.

“Най-после, едва в 6 следобед договорът можа да бъде подписан”, пише граф Игнатиев. Подписите са положени и той яхва коня си, за да отиде и да докладва на великия княз. Той го чака на площада пред къщата на Дадиян, където се разиграва сърцераздирателната сцена.

Трудно е да се определи мястото, където е била къщата на Нериман. Морето се е отдръпнало назад. Там сега има красив крайбрежен парк.

Вземете бутилка с Кока-кола и друга с мляко. Налейте млякото в шишето с Кока-Колата някъде към 7-10% от обема му. Затворете бутилката с получения разтвор и я оставете в покой.
Изчакайте 30-40 минути.
В долната част на бутилката ще се появи утайка от захар, оцветители и други химически вещества. В горния край на бутилката ще има почти чиста вода.
Погледнете на снимката. Така ще изглежда бутилката в края на експеримента.
Какво е станало?
Много просто, млякото е действал като филтър, разделящ захарта, оцветителите и допълнителните химикали от водата!

Фотографът от Непал Анил Нюпан  обича да създава виртуални светове, където главния герой е самият той.
Тези светове фотографът създава със своите технически умения и собствената си камера.
В резултат на това в обектива попадат фантастични сцени, където винаги присъства фотографът.
От страни изглежда съвсем реалистично. Но Анил не съобщава колко време му отнема, за да създаде тези снимки. Изглежда не е малко, защото във всяка снимка се усеща задълбочена подготовка.
Фотографията е не само хоби, но и упорита работа.

Този метод е подходящ за почисване на кухнески прибори, но може да се използва и в други случаи.
Това е най-лесния и достъпен начин, за да блеснат медни предмети.
За целта са ви необходими сол, оцет, гъба с абразивен слой и 15 секунди време.
Не забравяйте и за такова универсално средство като кока колата, която решава не една, а цели 25 битови проблема. Ето и някои от тях: средство за почистване на тоалетната, инсектицид, премахва петна при пране, репелент, спасява от ръжда, премахва болката, почиства нагорял съд, помага за отделяне на дъвка от косата, премахва гаденето, окислява почвата, изчиства петна от кръв, ако се добави в тесто то става влажно и по-вкусно, размразава стъклата, помага снимка да изглежда по-стара, прави косата по светла, средство за миене на прозорци, освежава прането, …..

Зоолози от дружество за опазване на природата, за първи път са успели да заснемат сахарския гепарда, една от най-редките диви котки в Африка.
Сахарският гепард е едно от най-редките и малко известни животните в Африка. Изследвайки го, учените често се е налагало да разчитат на разкази на местните жители, както и на техните догадки. Всяка снимка на това създание има голяма стойност.
В изследвания район са били поставени около 40 камери. Те са били качени по дърветата и давали възможност да се запише това, което се случва на площ от няколко хиляди квадратни километра. Основната трудност е, че в целият свят са останали около 250 сахарски гепарди.
Оказало се, че тези котки са още по-редки, отколкото се смяташе досега. На хиляда кв. км от пустинята има по-малко от един индивид. Сахарските гепарди са активни главно през нощта и „патрулират“ обширни райони, което ги прави трудни за откриване.
Основната храна на сахарския гепард са газели, антилопи мендес и берберски овце. Както и при другите гепарди, тези диви котки при атакуване на плячката си правят скок около 400 м. Независимо от активният им начин на живот, те пият много малко вода. Учените не са разбрали напълно как животните го правят.
Изследователите се надяват, че на юг от Сахара гепардите няма да измрат, подобно на много други алжирски пустинни животни. Представителите на този вид диви котки са застрашени от изменението на климата и човешката дейност.