Родителите на Ана бяха искрено вярващи в Бога. Те никога не се съмняваха в Него. Каквото и да се случеше в живота им, те уповаваха на това, което бе написано в Библията.

Така възпитаваха и децата си.

Един ден Ана отиде при майка и ѝ каза:

– Искам да познавам Бог лично.

Майката се зарадва от желанието на дъщеря си и я упъти как да направи това.

Ана застана пред дървения кръст и взе „жертвеното агне“.

Изведнъж тя осъзна и тихо промълви:

– Ножът, това е моят грях и вина. Чрез тях аз съм предизвикала Неговата смърт, но пролятата Му кръв ме изкупва…….

Когато бе пред кръста на колене, бе ѝ напомни не само нейната греховност, тя изпита нещо ново. В нея се бе установи дълбок мир и увереност, че греховете ѝ са простени.

Ана заподскача, усмихваше се щедро и бе готова да прегърне всеки.

– Вече не съм отделена от Бога, – извисяваше глас тя, – но съм приета от Него. Защото моята жертва бе Божият Агнец, Който е моят Създател и стана мой Спасител.

Беше красива, дори в смъртта си.

Лицето на жената над нея бе изпълнено със скръб.

– Как е умряла? – попита Веселин без да откъсва очи от починалата.

– Самоубила се е – тежко въздъхна жената. – Цяла нощ лекарите са се борили за живота ѝ, но …..

– Какво се е случило? Тя е толкова красива ……. Защо е посегнала на живота си? – попита Веселин.

– Тази сутрин е щяла да се състои сватбата ѝ. Всичко било уредено. Бил запазен ресторант и разпратени поканите на близките …

– Но това е щял да бъде най-щастливият момент в живота ѝ. Защо го е направила?

– Вечерта е получила писмо от годеника си ….

– И какво е пишело там? – попита нетърпеливо Веселин.

– „Ще направим голяма грешка, ако се оженим сега. Аз заминавам да спечеля повече пари. Сега си свободна и постъпи както намериш за добре. Но ако все пак ме дочакаш, аз ще бъда най-щастливия човек на света. Много се извинявам, че ти причинявам мъка и срам ….“

– Самоубийството е грях, – тихо каза Веселин.

– Да, – съгласи се жената. – Самоубийците нямат възможност за изкупление. Те са навеки обречени ….

И тя тихо заплака.

Беше се събрала многолюдна тълпа от любопитни хора.

Петър стъпи на едно по-високо място и всички затихнаха. Множество очи се бяха впили в него с изумление, тревога, търсейки отговор на развълнувалия ги въпрос: Какво става?

Петър бе прост рибар. Тук в столицата на Израел идваха люде от славни и далечни градове. Можеха да го чуят мъдреци и книжници, но това особено не го притесняваше.

Гласът му мощно ечеше под сводовете на портата:

– Тия не са пияни, както вие си мислите, понеже е едвам третият час на деня. Кой набожен човек ще се осмели да пие сега, в девет сутринта, в благословения час за молитва?

Хората замълчаха.

И той продължи:

– Случи се нещо необикновено. Я си спомнете, още от древни времена що е било обещано? – Петър разтърси глава и си отговори сам на въпроса си. – В дните на Месия Духът Господен ще се излее не само
на пророците, но и на всеки, който има истинска вяра. Сега обещанието започна да се сбъдва.

Людете леко бяха поотворили уста и жадно го слушаха.

– Мъже на Израел, – тържествено продължи Петър, – Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас. Той бе предаден според определената Божия воля и предузнание, а вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници. Но Бог Го възкреси от мъртвите, защото връзките на смъртта не можеха да Го задържа…. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

Като чуха това хората ужилени в сърцата си рекоха:

– Какво да правим, братя? – чу се хор от нестройни гласове.

Петър им отговори:

– Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви и ще приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

Всичко стана много бързо. Тълпи хора, водени от Петър, се спуснаха към каменната арка, където бе Силоамското водохранилище.

Апостолите кръщаваха мъже и жени. Редицата от люде сякаш нямаше край. До вечерта броят на повярвалите в Христос достигна три хиляди.

Хората предали живота си на Исус, не се разотидоха веднага, а търпеливо слушаха ден след ден поученията на Петър и останалите от учениците на Исус.

Така те научиха, че Божието царство е дошло и че Исус Христос им е донесъл помирение с Бога. И че сам Господ скоро ще дойде да съди живите и мъртвите.

Каяфа, разбира се, беше информиран за случващото се. Самият той забеляза, че става нещо нередно.

– Скоро неспокойните галиеляни и техните развълнувани привържениците ще напуснат столицата и тогава вълната на ентусиазма им ще отшуми, – каза си той.

Но очакванията му не се оправдаха.

Беше един прекрасен пролетен следобед. Петър седеше до баща си, който умело въртеше кормилото на старата им кола, която бавно напредваше по прашния неравен път.

Всичко бе окъпано в зеленина и потопено в слънчева светлина. Птиците весело пееха, а двамата баща и син се усмихваха.

Всеки от тях поотделно си представяше с радост времето, което щяха да прекарат заедно в полето.

Изведнъж на прозореца на колата се появи пчела. Петър бе алергичен към пчелите. Едно ухапване можеше да го доведе до злополучен край.

Момчето потръпна и се уплаши.

Бащата бързо се протегна и сграбчи пчелата. Стисна я здраво в ръката си.

След това бавно и спокойно разтвори дланта си.

Петър гледаше обезумял баща си и уплашено, без да може дума да каже, сочеше към ръката на баща си.

Там стърчеше жилото на умъртвената пчела.

Бащата с помощта на другата си ръка изтегли жилото и го показа на сина си, като каза:

– Виждаш ли това? Не е нужно да се страхуваш вече, аз поех жилото вместо теб.

Не трябва да се страхуваме от смъртта, защото Христос я прие вместо нас. Неговата победа на кръста ни освобождава от робството на греха.
Исус пое жилото затова триумфално попита:

– О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

Христос се издигна. Страхът изчезна. Сега новият живот с Бог ни принадлежи.

Не се двоуми приеми го!

Беше истински кошмар. Пациентите от няколко души нараснаха на няколко стотици. Доктор Сарасян заедно с колегите си сновеше непрекъснато между страдащите хора.

Обикновено той вдигаше безпомощно ръце и си говореше сам на себе си:
– Такова предизвикателство за първи път срещам в живота си. От двадесет години съм лекар, но досега не сме преживявали такъв ужас.

Най-много се притесняваше, когато трябваше да се решава, кого да оставят в болницата и кого да изпрати у дома си да умре. Та нали те всички са плащали здравни осигуровки?!

Един ден в болницата постъпи пасторът на една църква. Той бе на 76 години и имаше проблеми с дишането. Беше мил и отзивчив човек. Носеше Библия със себе си и четеше на умиращите от нея, като ги държеше за ръката.

Медицинският персонал на болницата бе вече уморен и обезсърчен. Тези хора бяха физически и психически изчерпани. Двама от колегите им починаха, други се бяха заразили.

Когато имаха възможност някои от тях се спираха и слушаха четенето на пастора. В един от следващите дни и той почина.

В болницата положението бе станало безнадеждно.

Изведнъж доктор Сарасян бе осенен от внезапна мисъл. Той се смяташе за атеист, но в този момент се обърна към колегите си и извика:

– Трябва да се помолим на Бог да ни помогне.

От този момент нататък, медицинският персонал, не само се грижеше за болните, но се и молеше.

Пасторът си бе отишъл при Господа, но това което направи в болницата даде резултат.

Един ден доктор Сарасян каза:

– Ако така продължават нещата и ние ще последваме добрия възрастен човек с Библията.

Но сега думите му не звучаха отчаяно, а с надежда въпреки обстоятелствата.

Докторът не бе ял няколко дни и бе прекарал не една безсънни нощи, но бе щастлив, че може да помага на хората край него.

Заобиколен от страдания и смърт доктор Сарасян срещна Бога и се предаде в ръцете Му.

Не се отчайвайте, дори и в най-страшната криза, всеки вярващ може да въздейства чрез Божия Дух на хората около себе си, които още не познават Бога.

„Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.