В живота често попадаме в различни ситуации, в които трябва да преодоляваме негативните емоции.
А как да направим това с най-малко щети за себе си?
Отоворът на този въпрос можем да намерим лесно в притчите, защото те е илюстрация на някакъв проблем.
Оказва се, че притчата е необходима, преди всичко, за да намираме изход от всяка ситуация. Тя включва не само как да излезем от ситуацията, но и как да променим положението в полза за себе си.
Притчата е история, която в повечето случаи изглежда като приказка. А добрата приказка носи в себе си морален урок. Това е много важно за възпитанието.
Притчата предизвиква размишления над някакъв проблем или ситуация. Тя винаги съдържа пояснение над, което ако размишляваш, можеш да направиш живота си по-добър.

Европейската комисия бе принудена да признае, че всяка година на територията на Европейския съюз корупцията и бюджета на разходите за подкупи достига 120 милиарда евро или 160 милиарда щатски долара.
При това, около 75% от страните-членки на Европейския съюз, са убедени, че в тяхната страна, корупцията е широко разпространена. А най-лоша е ситуацията с тези злоупотреби в такива бедни страни като Гърция, където 99% от населението смята корупцията за неотменима част от живота си.
В сравнение с Дания корупцията е призната само от 20% от населението и тази цифра е най-ниската за страните-членки на ЕС.
Не минават и без нарушение в самата Европейска комисия, където само миналата година корупцията е „погълнала“ почти пет милиарда евро.

Американски учени са установили, че лошите взаимоотношения с родителите допринасят за затлъстяването.
Изследвани са 427 деца и взаимоотношенията им с родителите.
В частност, учените са установили, че в семейства, в които децата и родителите са формиралии лоши отношения, често е налице ситуация, в която децата са със затлъстяване.
Според изследователите, стреса допринася за преяждането, а „оскърблението“ и негативните емоции превръщат всичко изядено във вредни продукти.

За съжаление, не всички родители в днешно време разполагат с достатъчно парични средства за закупуване на специални инвалидни колички за своите деца с увреждания.
Подобна ситуация възникнала в семейството на двугодишния Александро. Той имал мускулна атрофия и бил принуден да остане в къщи, докато връстниците му активно изучавали света.
Болничната застраховка на Александро не стига за закупуване на специална инвалидна количка. Проблемът се заключавал в това, че пръстите на ръцете му не били достатъчно силни, за да управляват джойстик на обикновена инвалидна количка. Но изобретателният баща намерил изход от тази ситуация.
Той купил обикновена електрическа инвалидна количка и я приспособил към нуждите на момчето.
След преоборудването даденият стол е напълно пригоден за размерите на детето. Проблемът с управлението също е решен.
Бащата е променил стандартния джойстик, така, че количката да може да се контролира от краката на детето.
Сега Александро самостоятелно може да се движи по улицата без чужда помощ.

В притчата за добрият самарянин се разказва, как човек помогнал на друг изпаднал в беда, докато други минаващи от там не му обърнали внимание.
Психолозите Даниел Бастон и Джон Дарли решили да видят  как моралните норми влияят на човек в стресова ситуация.
За целта на една група от студенти от семинарията им разказали притчата за добрия самарянин, а след това ги накарали да идат в съседното здание и да разкажат какво са чули. На втората група било предложено да подготвят изказване за всички възможни случаи за настаняване на работа. Освен това участващите в експеримента били помолени да побързат към дадена аудиторията.
По пътя студенти видели на земята, човек нуждаещ се от помощ.
Оказало се, че тези, които се готвели да разказват притчата за добрия самарянин, реагирали така, както и втората група, участващи в експеримента. На тяхното решение влияело ограничението на времето.
Само 10 % от семинаристите, оказали помощ на пострадалия преди да отидат в аудиторията, където слушали лекция за това, колко е важно да се помага на човек изпаднал в трудна ситуация.
Какво говори това?
Можем да кажем, че с изненадваща лекота се отказваме от религията и моралните си ценности, когато ни е изгодно това.
Хората са склонни да оправдават своето безразличие с думите „това не ме засяга „, „не мога да помогнат с нищо“ или „ще се справят и без мен“. Лошото е, че това не се случва по време на бедствия и кризисни ситуации, а в ежедневието.