Историята на този човек, който се казва Савадаго е започнала в далечната 1974 г., когато той решил да помогне на своята страна Буркина Фасо да преживее сушата.

Заради нея повечето от жителите били принудени да  отидат другаде да живеят.

Но Савадаго решил да използва древен метод за обработка на почвата с помощта на компост, вода и семена.

Освен това той обикалял цялата страна на мотоциклета си и учел другите хора на своите умения.

След 40 години повече от 3 милиона хектара пустиня, чрез усилията на Савадаго и неговите помощници, се превърнали в плодородна почва.

Атакама е едно от най-сухите места на земята, но тя е започнала да цъфти. Всичките ѝ склоновете са покрити с пролетни цветя.

Това се дължи на изобилието от дъждове в региона в началото на тази година. Водата е помогнала на семенцата, скрити в земята в продължение на много години, да израснат и цъфнат.

Количеството на валежите в пустинята Атакама обикновено е само 15 мм годишно. На някои места, например в Арика, валежите са още по-малко – 1-3 мм.

Пустинята обикновено е безплоден терен със скалисти хълмове, солени езера и втвърдени потоци лава.

Тази година дъждовете в региона са били най-силните за последните две десетилетия. Те са причинили наводнения.

Поради проливните дъждове пустинята се е покрила с 200 вида растения. Тя се е превърнала в многоцветен килим.

Последен път пустинята е разцъфтявала така преди 18 години. През 2010 г. в Атакама също е наблюдаван цъфтеж, но той не е бил толкова богат.

Цветята тази година в пустинята са цъфтели за малко. В началото на ноември те са изсъхнали.

Един мъж е носил очила с голям диоптър. Той не се надявал да му се подобри зрението защото бил на 73 години.

Негови приятели споменали, че на остротата на зрението добре действали резене и копър. И той решил да опита с настойка от копър.

Пил я почти цяла година, но това имало резултат.

Ето и самата рецепта:

Една чаена лъжичка раздробени семена от копър се заливат с чаша гореща вода и така се оставя на топло място за 15 минути.

Пие се 3 пъти на ден по 1/3 от чашата преди ядене.

Тази рецепта не е особено натоварваща, за това предлагам да опитат тези, които имат намалено зрение.

От НАСА са съобщили за успешен експеримент за отглеждане на червена римска маруля на космическа станция.

Опита е проведен в специална лаборатория Veggie, в която са създадени необходимите за растежа на растенията условия.

Осветлението е било осигурено с червени, зелени и сини светодиодни лампи.

Марулята е отгледана в безтегловност за 33 дни. Семената са били доставени през април 2014 г. с товарен космически кораб SpaceX.

Тъй като растенията в космоса не могат да се поливат, влага се доставя до корените им чрез специална система.

На участниците от 44-тя експедиция ще им бъде позволено да изядат половината от новата „реколта“. Останалата част ще бъде опакована, замразена и изпратена за изследване на Земята.

Според НАСА, отглеждането на зеленчуци в космоса ще открие нови възможности при полетите на астронавти до други планети.

Най-после бурята свърши, но преди да излязат хората трябваше да почакат водата да се оттече.

Слънцето се показа и шофьорите опитаха да подкарат колите си.

Мотоциклетът на Виктор не бе много мокър и запали от веднъж. След като измина две преки спря пред един магазин и зачака.

Малко след това се появи млада руса жена, с тъмни джинси и яке. Това бе Маги. Работния ѝ ден беше свършил преди половин час, но тя остана в магазина, изчакайки бурята да отмине.

Когато Маги видя Виктор му махна с ръка и извика:

– Ама, че буря!

Маги се метна зад Виктор и потеглиха. Отидоха към пустинята. През цялото време Маги стискаше очи, скоростта на мотора ѝ се струваше прекалено голяма.

Виктор спря и двамата слязоха. Маги ахна. Цялата пустиня бе покрита с цветя.

– Заради дъжда е, – предположи Виктор.

Незнайно от къде се появиха хиляди насекоми, които се стрелкаха забързано от цвят на цвят и събираха внезапно появилата се паша.

– Навярно семената са били в пясъка и са очаквали само малко влага, – каза Маги.

– Да, така е, – потвърди Виктор. – Те са стояли там дълго и са чакали …

Всички цветя бяха дребни, но с ярки цветове.

– Каква красота, – каза Мага. – Невероятно чудо. Дъждът е дал надежда на чакащите семенца, а те от благодарност раздават радост наоколо ….